Младите хора в България не се чувстват бедни и се причисляват по-скоро към средната класа.
Това установява изследването, проведено от Галъп Интърнешънъл и ООН  на тема „Младите хора в България и икономическата конкурентоспособност".

Това е третото от поредицата изследване на двете организации въз основа на допитване за образованието, членството в ЕС, действителността в България, конкуренцията на пазара и емигранстските нагласи.

На конференцията за съобщаването на резултатите участваха Хенри Жаклин, представител на програмата на ООН за развитие на България, Марчела Абрашева, изпълнителен директор на на Галъп Интърнешънъл и Антоний Тодоров - политолог.

Хенри Жаклин заяви, че резултатите от изследването са много оптимистични за България и когато говорим за бъдещето на едно общество грижата за младите хора е най-важното нещо.
Това изследване обхваща групата от 15 до 30 години и се определя като социологическо проучване на нагласите.

Марчела Абрашева уточни някои от основните изводи от направените допитвания.

За разлика от преди 15 години младите хора днес се отделят от родителите си още към 22-23 годишна възраст.
Преди тази възрастова граница е била 30 години.

Също така 2/3 от активните хора у нас правят опити за набавяне на свои доходи още преди да се отделят от семейството.

Относно ЕС и членството ни в него преобладаващата част от младите хора са оптимисти, но поставят образованието като критерий ЕС да им донесе нещо добро.

Относно ценностите, изследваната възрастова група смята, че конкуренцията е нещо добро и че трябва да има частен сектор.
Като критерий за добрата работа се посочва, че е много по-важно тя да е високо платена, отколкото сигурна.

Относно това, кое е най-важно, за да се постигне това добро заплащане в работата резултатите разделят групата на две възрастови граници.

Между 14-20 годишните смятат, че най-важни са висшето образование и после връзките и познанствата, докато между 20-30 годишните именно връзките и познанствата се оказват водещи при намирането на добре платена работа.

Според проучването младите хора у нас нямат проблем с компютърната грамотност.

Относно предпочитаните професии изследването отчита, че има промяна на нагласите от преди 15 години.

Модните професии в края на социализма бяха културните - музикант, артист и други.
Преди 5 години предпочитани са били юридическите и медицинските специалности, а сега най-искани са инженерните специалности и тези свързани с икономика.

Относно емиграцонните нагласи се оказва, че броят на младите хора, които имат категорично намерение  да живеят в чужбина е едва 3 %.
Всеки трети на възраст между 15 - 30 години вече е бил в чужбина, а всеки 10-и от тях е опитал да работи там.

Противно на това, което показва избирателната активност сред младите хора, те не са аполитични, но трудно отркиват себе си в днешната политическа действителност.

Като обобщение на проучването Абрашева се позова на максимата на Николай Хайтов - "Едно е да искаш, второ да можеш, трето и четвърто е да го направиш".
По думите й младите хора у нас искат, отчасти могат, но не знаят как да го направят.

Политологът Антоний Тодоров заяви, че въз основа на проучването според него в някакъв смисъл има ново поколение, различно от това в началото на прехода.

Според него се е появил нов индивидуализум - не толкова егоизтичен, а тясно свързан с очакванията за общото развитие на държавата.

Тодоров допълни още, че според него се масовизира висшето образование, което е важно изпитание за образователната ни система и обществото.

Относно политическата активност на младите той заяви , че те заварват една уредена по старому политическа система, която не им  харесва, искат да я променят, но все още не знаят как.