521.2 млн. лв. са разходите за научноизследователска и развойна дейност през миналата година. Това е с 5.0% повече в сравнение с предходната 2012 г., съобщава Националният статистически институт (НСИ).

От института уточняват, че интензивността на научноизследователска и развойна дейност (измерена като процент на разходите за научноизследователска и развойна дейност от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегията „Европа 2020" - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Националната цел на България е достигане на 1.5% интензивност на научноизследователска и развойна дейност през 2020 година.

През 2013 г. интензивността на научноизследователска и развойна дейност в България нараства спрямо предходната година - от 0.64% през 2012 г. на 0.67% през 2013 г., но все още е значително под средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.08% през 2012 година).

Нарастването в абсолютна стойност на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност през 2013 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия", където разходите за научноизследователска и развойна дейност се увеличават със 17.9 млн. лв., или с 6.0%.

Сектор „Предприятия" продължава да бъде и най-големият от четирите основни институционални сектора, в които се осъществява научноизследователска и развойна дейност, с дял от 61.0% от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност. Следват секторите „Държавно управление" и „Висше образование" с дялове съответно 29.7 и 8.7%, посочват експертите.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните източници на средства продължават да са с най-голям дял във финансирането на научноизследователската и развойна дейност в България - през 2013 г. той възлиза на 48.3% от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност, като нараства с 2.0 пункта спрямо 2012 година. Това се дължи основно на големия обем клинични изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании.

Следващите по значимост източници на средства за научноизследователска и развойна дейност през 2013 г. са сектор „Държавно управление" с дял 31.7%, който отбелязва увеличение с 0.2 пункта спрямо 2012 г., и сектор „Предприятия", при който се отчита намаление от 1.4 пункта, достигайки 19.4% относителен дял от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност.

В структурата на текущите разходите за научноизследователска и развойна дейност по видове изследвания през 2013 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 74.0% (356.3 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 13.7% (66.2 млн. лв.) и 12.3% (59.4 млн. лв.)

През 2013 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 17 544 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 4.7% повече в сравнение с предходната година, посочват още от НСИ. Делът на жените от общия персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 52.5%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 5 пункта в полза на жените.