Висшите училища са започнали да се променят на база на информацията от Рейтинговата система на ВУЗ-овете.

Това стана ясно от коментара на заместник-министъра на образованието Николай Денков, който представи четвъртото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.

Все още нашето усещане е, че тази рейтингова система не е стигнала до най-важните потребители, а това са кандидат-студентите и в известен смисъл работодателите, подчерта той. Все още много от завършващите висше образование работят по специалности, които или не изискват това образование или изобщо не изискват висше образование, каза Николай Денков.

Кандидат-студентите според него все още не правят връзката между информацията, която могат да получат от рейтинговата система за реализация, доходи, перспектива за развитие и избора, който правят в края на тяхното средно образование, подчерта той.
Затова и екипа на МОН ще обърне сериозно внимание така, че тази информация да бъде използвана по най-добрия начин от бъдещите висшисти.

Данните в рейтинговата система за 2014 показват, че средният осигурителен доход на завършилите висше образование е 867 лева, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%. По-малко от половината наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование (46%).

Най-ниска безработица под 1% и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над90 %) се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, стоматология, военно дело.
Среден месечен доход от над 1000 лева получават завършилите военно дело, Информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми, математика, обществено здраве, комуникационна и компютърна техника, медицина, металургия, политически науки, електроника, електротехника, автоматика.

Софийският университет „Св. Климент Охридски", Медицински университет-София, Химико-технологичният и металургичен университет са трите висши заведения с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

С лидерски позиции в 21 професионални направления е СУ.