Българската стопанска камара изготви предложения към кабинета по основните приоритети на реформата в някои ключови области.

От БСК определят драстичното намаляване на квалифицираните кадри и специалистите като ключов проблем, който ще възпрепятства развитието и функционирането на цели отрасли от стопанството и сфери от социалния живот.

Стопанската камара обръща специално внимание на областта на образованието, изброявайки редица сериозни проблеми в нея. Сред първите констатации е тенденцията на ежегодно увеличаване на ранното напускане и отпадане от училище и на броя на децата, които не посещават учебни заведения. Този факт нарежда страната ни на едно от последните места в ЕС по тези показатели, подчертават от БСК.

Порочна е практиката за субсидирано висше образование по специалности, които са ненужни за бизнеса и стопанството като цяло.

Десетилетия наред в масовите училища властва уравниловка и грижа само за изоставащите ученици, за сметка на грижата за развитието на даровити и талантливи деца.

Драматично се забавя приватизацията на част от масовите училища и въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, допълват от стопанската камара.

От там са на мнение, че съществува нарастващ дисбаланс между търсенето на квалифицирана работна ръка, като професии и специалности, и предлаганите на изхода на образователната система човешки ресурси. По този начин се създават значителни несъответствия между образованието и изискванията на работното място спрямо средноевропейските показатели.

Друг проблем, който изтъкват от БСК, е че не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Съществува реална опасност съвсем скоро да бъдат „оголени" откъм специалисти цели отрасли, което да блокира работата им, предупреждават от структурата.

Липсата на достатъчно квалифицирани кадри води и до ниска степен на усвояване на инвестиции, свързани със съществуващи високи технологии и въвеждането на нови, както и на финансови средства по европейски програми

Феминизиране на учителската професия, застаряване на специалистите в системата на образованието, липса на мотивация в младите хора за реализиране в учителската е друг обезпокояващ фактор.

Стопанската камара предлага някои мерки, които биха имали за резултат повишаване на качеството на образованието у нас. На първо място, според тях, държавното финансиране на системата за предучилищна подготовка, начално и средно образование трябва да бъде единствено на основата на броя деца в съответното учебно заведение, без оглед на собствеността му.

За „въвличане" на бизнеса в процеса на допълнително финансиране на образованието са необходими нормативно регламентирани данъчни и други финансови стимули, е мнението на БСК. С цел ограничаването на ранното напускане и отпадане на деца от училище трябва да се приложат т нар. финансови лостове, сред които лишаване на семействата, в които има деца, непосещаващи, напуснали или отпаднали от училище, от всички видове социални помощи и плащания.

Да се подобрят първоначалната и продължаваща квалификация на учителите, обучаващите, наставници и съветници, като се предложат гъвкави форми на обучение, е друго искане на БСК.

За пълното използване потенциала на нацията е необходимо чрез нови комбинации от предмети и материали в училищата да се създаде подкрепяща среда за интегриране на всички деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

За да се направи STEM-образованието (Science, Technology, Engineering & Mathematics) по-привлекателно за младите хора, е необходимо по-широкото навлизане на научните изследвания в учебните програми за основното и средното образование, както задълбочаване на връзката между образование и бизнеса, предлагат още от БСК.

Като цяло, от там изтъкват, че заплахата за промишлеността в страната е значителна, най-вече в техническата област, както и по отношение на научноизследователската дейност и иновациите, където съществува сериозен недостиг на инженери и други висококвалифицирани специалисти.

Липсват специалисти, които да усвояват, разработват и произвеждат авангардни технологии. Ниската степен на усвояване на инвестиции, свързани със съществуващи високи технологии и въвеждането на нови, както и на финансови средства по европейски програми, се свърза основно с липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в тази област, обясняват още от БСК.