Стратегията за развитие на научните изследвания предвижда увеличаване на средствата за тази дейност до 1,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г. и достигане на 0,45% от публичното финансиране на научни изследвания на България.

Това обяви на пресконференция вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева.

Предлага се подмладяване на научната област и привличането в нея на млади учени. Предвижда се промяна в политиката, но не чрез закриване на институции и звена.

„Стратегията предвижда по-добра наука за по-добра България 2025-та и визия за развитие на научните изследвания в подкрепа на обществото икономиката“, посочи Кунева.

Сред ключовите цели е и развитието на електронното управление на научно-изследователската, развойна и приложна дейност в България и изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономиката.

Други цели са оптимално използване на публичните инвестиции за научно-изследователските инфраструктури и развитие на съвременни изследователски университети и центрове за провеждане на конкурентоспособни изследвания и решаване на значими за страната и индустрията научни задачи.

Предстоят дебати преди стратегията да стане факт, а от МОН са готови да приемат препоръки.

Най-големият проблем, който трябва да се реши чрез Национална стратегия за развитие на научните изследвания, е демографският, смята Кунева.

Обновената стратегия е била представена в Брюксел в края на миналата седмица. Европейският комисар по науката и иновациите Карлос Моедаш е дал висока оценка на това, което е направила България по отношение на научните открития.

Работната група, която е правила стратегията, включва учени, представители на университетите и на БАН. В работата им са залегнали препоръки на Европейската комисия.

Междувременно вчера е бил обнародван новият правилник на Фонд „Научни изследвания”. Въведени са критерии за научна компетентност на оценителите на проектни предложения. Шефът на фонда проф. Георги Вайсилов изтъкна, че трябва да се потърси възможност за увеличаване на бюджета на фонда, тъй като в България той е значително по-малък, спрямо другите държави.

От днес на сайта на МОН ще бъде публикувана карта на научната инфраструктура в България, съдържаща огромен масив от информация. Тя обобщава цялата инфраструктура, закупена с публични и частни средства. Описана и заснета е, за да може да се види къде се намира тя. Съдържат се и контакти.

Всяка закупена или налична техника, лабораторно оборудване биха могли да бъдат ползвани от колеги от съседен институт, както и от бизнеса.

Малките, големите и средните предприятия също се очаква да бъдат потребители на тази карта. Картографирането било отдавна чакано, за да знаят работещите в научните институти къде могат да провеждат експериментите си.