Президентът Първанов наложи вето върху Закон за развитието на академичния състав.

Това стана малко, след като държавният глава се срещна по тяхна молба с представители на сдруженията на младите учени „Когито" и "Ирион".

Едно от исканията на сдруженията беше именно президентско вето върху закона.

За това решение са анализирани становища, позиции и предложения в хода на приемането на закона, изпратени от Българската академия на науките, Софийския университет, Съюза на учените в България, както и от други висши училища, научни звена, учени и преподаватели, неправителствени организации.

Президентът Първанов смята, че връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие.

Според държавния глава някои от законодателните разрешения не съответстват на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната закони. Налице са и съществени празноти в законовата уредба, които ще възпрепятстват нейното точно приложение.

Президентът свята, че законът не урежда с достатъчна пълнота и изчерпателност условията за академична дейност и кариерно израстване на научните работници в страната.

Възможността за определянето на такива условия и ред в правилници на висши училища и научни организации няма да гарантира в достатъчна степен равните правни възможности, които имат всички граждани.

В закона трябва да намерят място единните държавни изисквания, които са предвидени за уредба с правилника за неговото прилагане, за да са трайно уредени и еднакви за всички. Само въз основа на законово уредени изисквания може да се упражнява контрол.

Липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Размити са критериите между длъжностите „главен асистент", „доцент" и „професор", заемането на които става с наличието единствено на научната степен „доктор". Налице са съществени празноти в критериите и механизмите на формиране на Националната листа на членовете на журита и арбитри, както и на научните журита.

Признаването на придобити в чужбина научни степени би трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по еднакви критерии, установени в закона, при спазване на изискванията на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.

Държавният глава категорично не е съгласен с изключването на съдебния контрол върху актове, които са от изключително значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури по закона.

Това разбиране многократно е мотивирало президента при упражняване на правото му на вето, тъй като съдебният контрол е основополагащ елемент на правовата държава. Не са налице основателни причини, които да обуславят неговото ограничаване.

В началото на срещата си с младите учени Първанов подчерта, че законът е приет във времето, когато се води дебат за стратегия „2020", в която на науката и образованието се отделя ключово място като фактор и лост за развитие.

След срещата с президента Стилиян Георгиев, който е представител на Сдружението на младите учени „Когито" заяви, че техните основни забележки по закона са свързани най-вече с липсата на държавни критерии и изисквания.

По думите му младите учени са обезпокоени от липсата на гаранции в закона за безпристрастни оценки за академично израстване.

Всички искат промяна, но няма съгласие с начина, по който се предлага тя да бъде проведена, отбеляза Орлин Йорданов от сдружението и допълни, че в закона липсва уредба за академично израстване.

Младите учени изразиха и опасения, че журитата няма да бъдат формирани безпристрастно, тъй като е отпаднал вариантът за съставянето им чрез жребий.

Неодобрение има и относно отпадането на изискването за трудов стаж на професорите  и доцентите.

Според представителите на „Когито" това може да доведе до спад в качеството.