Пловдивският учител, общественик и блогър Ангел Грънчаров обяви безсрочна гладна стачка в знак на протест срещу състоянието на българското образование.

"Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим!" - апелира Ангел Грънчаров в блога си.

Той заявява, че предпочита да умре, отколкото да капитулира, най-вече нравствено.

Въпреки гладната стачка продължава да води часовете си в Професионалната гимназия по електротехника и електроника и да разговаря с учениците на всякакви теми, включително за причините, които са го довели до крайната форма на граждански протест.

"Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията!" - пише още учителят.

Той споделя, че е обнадежден от спонтанната подкрепа, която среща сред огромната част от учениците.

"Та аз фактически заради тях най-вече протестирам, не заради себе си, то моята вече се е видяла, те обаче са интересни, щото пред тях е бъдещето, а и България на тях разчита, няма на кой друг да разчита нашата многострадална България, превърната вече, знаете, в МУТРОЛАНДИЯ..." - споделя Ангел Грънчаров.

Още преди започването на гладната стачка здравословното състояние на учителя е влошено.

До момента от страна на институциите липсва реакция на неговия протест, а ръководството на училището проявява безразличие.

Исканията, с които Ангел Грънчаров започна гладна стачка на 5 декември:

"Обявявам безсрочна гладна стачка със следните искания:

  1. Спиране на политически мотивирания в същината си административно-бюрократичен терор, тормоз и произвол, на който са подложени новаторите, различно мислещите, иначе казано нестандартно, новаторски и творчески мислещите дейци в сферата на българското образование;
  1. Прекратяване на тиранията, на диктата, на господството на министерската образователна бюрокрация-мафия върху многострадалното българско училище и образование;
  1. Започване на истинска, същностна, коренна промяна и реформа на българското образование и училище по пътя на реалната, практическата демократизация на отношенията в училищните и образователни общности, на общностите, занимаващи се с образование и с личностен растеж;
  1. Освен тези принципни искания, свързани с моите многогодишни борби за непосредствена, практическа и истинска реална демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, тази в училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив си позволявам да поискам оставката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова, изживяваща се като ревностен охранител на административно-командната и по същество изцяло непроменена социалистическа система на държавното образование у нас; искам оставката на въпросната администраторка най-вече по морално-ценностни причини, но също така и заради безброя непростими управленски гафове, които тя за своето шестгодишно директорстване си позволи, заради ексцесиите, заради административния произвол и репресиите, на които тя подложи всички ония учители и ученици, които не желаят да бъдат прости изпълнители на министерската и директорската абсурдистка "премъдрост";
  1. Отново продължавам да настоявам да се даде незабавен ход на процедурата по избор на нов патрон на училището ни, срамота е училището ни да продължава да се нарича масово "ТЕТ-ЛЕНИН", отдавна, вече пет години откакто съм предложил за патрон на нашето училище да бъде избран Стив Джобс, но изборът на нов патрон, разбира се, може да стане единствено чрез свободен, демократичен дебат, който обаче цели пет години бива възпрепятстван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изживяваща се, казахме, като стожер на социалистическия абсурдизъм в образованието.

Моята отчаяна индивидуална акция цели да предизвика реален и смислен демократичен дебат по всички не търпящи отлагане проблеми на намиращото се в страшна агония българско училище и образование. Не мога да се примиря, че в обществото ни витае такава непростима апатия, такова отвратително безразличие към най-важния проблем за едно общество: адекватната, качествена, личностно насочена и отговаряща на нуждите на съвременността подготовка на младите хора за живота. Не можем повече и ден да си позволим с неадекватно, ретроградно, анахронично (не)образование и (не)възпитание да пропиляваме златните шансове на българската младеж, които тя има за да получи едно свободно и личностно ориентирано, съвременно образование, явяващо се залог за нейния жизнен просперитет.

Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията!

5 декември 2016 г., Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен..."