Основни предмети като история, биология, химия и физика отпадат от втория гимназиален етап - 11 и 12 клас.

Това стана ясно по време на пресконференция, на която Министерството на образованието и науката (МОН) представи проектите за държавни образователни стандарти за учебен план, за общообразователна подготовка, за познавателни книжа, учебници и учебни помагала.

Комерсиални интереси подменят интересите на ученика, възмутени синдикалисти
Още...

Вместо това в 11 и 12 клас в обучението се залага на български език и литература, чужди езици, математика, гражданско образование, професия.

В същото време това поражда безпокойство поради факта, че не е ясно как един млад човек, който иска да се готви например за кандидатстудентски изпити по медицина, ще се справи с предметите, по които трябва да държи изпити (напр. биология и химия). От МОН обясниха, че учениците могат да се готвят и неформално, като това не означава непременно частни уроци.

„Дойдох в първия възможен момент", заяви просветният министър Тодор Танев, който се оплака, че е бил в болница до вчера.

Той подчерта, че в гимназиалния курс са поставили по-силен акцент върху подготовката за живота, за упражняването на професия и затова ще се изучават само няколко предмета. С увеличаване на часовете за избираеми предмети пък от МОН щели да дадат възможност за самопрофилиране.

По думите на Танев тревогите на българската общественост идват главно от София и те са свързани със съкратения хорариум. Часовете за някои предмети обаче били увеличени.

За пример министър Танев изтъкна, че МОН дава 36 часа повече за български език и литература. Така от 1 до 12 клас децата ще имат общо 1991 часа български език и литература. Предвижда се първият чужд език да стане от 706 часа в момента на 886 часа. За втория чужд език пък се дават допълнителни 6 часа. Увеличение с 90 часа ще има и за математика, с по 24 часа за история и география.

Часовете за биология обаче ще бъдат намалени от 244 часа на 234 часа. За физика и химия се предвижда увеличение с по 6 часа. Музиката и изобразителното изкуство биват орязани с по 8 часа, като за първи път в 8, 9 и 10 клас те ще бъдат задължителни предмети.

Учениците ще имат с 52 часа по-малко физическо възпитание и спорт.

„За учебното съдържание ще държа да е адекватно, да не е биография на един или друг", коментира Танев.

„Все още не сме свикнали с новия закон", смята зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева. При разработването на учебните програми работните групи се водели основно от интереса на учениците, както и от това да се отдели повече време за практически упражнения.

В рамките на общественото обсъждане в МОН са получили 250 становища и бележки от заинтересованите страни и са се съобразили с тези от тях, които са аргументирани в името на по-добро решение.

Кастрева обясни, че се залагат и избираеми часове, които държавата задължително финансира. Именно в тази част се появява автономията на училищата. Всяко училище има възможност да даде този брой избираеми часове за предмет, от който паралелката има нужда.

От МОН потвърдиха също, че учебните седмици за 1, 4 и 7 клас ще бъдат увеличени. Припомняме - за сметка на лятната ваканция.

Въвежда се и нов предмет - компютърно моделиране, за учениците от 3 и 4 клас.

От просветното ведомство уточниха, че всички професионални гилдии искали повече часове. Това обаче нямало как да стане, защото законът изисква избираемите и задължителните часове да не надвишават 32 часа на седмица.

Предметът „Философски цикъл", който разбуни духовете сред философите обаче е пощаден от МОН. Не се предвижда нито увеличение, нито намаление на часовете.

От ведомството обясниха, че се прави разместване, за да може в 11 и 12 клас учениците да имат профилирана подготовка.

Предвижда се учебните помагала и познавателните книжа да бъдат не само в печатен, но и в електронен вариант.

По отношение на учебното съдържание стана ясно, че произведението „Опълченците на Шипка" няма да отпадне, а ще се изучава в 7 клас.

Нямало особено редуциране на текстовете. Най-съществено обаче било в учебната програма за 5 клас. Целта била да се облекчи учебното съдържание от текстове, които са „неразпознаваеми за учениците".