България предлага да се насърчи създаването на публични бази данни за правила за поведение, научни протоколи, консенсусни форми, информация, предоставяна на потенциални субекти и тъканни донори и други съпътстващи документи, отнасящи се до етиката при изследвания на стволовите клетки.

Това се посочва в българската позиция по повод на научните изследвания, включващи човешки ембрионални стволови клетки.

Позицията на страната ни представя вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, който участва днес в извънредното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност в частта "научни изследвания" в Брюксел.

Българската делегация ще предложи да бъде оказвана подкрепа на националните и международните депозитари, отговарящи на международно приетите стандарти за качество, както и да бъдат създадени условия за използването на клетъчни линии и публично достъпните данни за тях.

В позицията на страната ни се посочва още, че правителството би насърчило българските учени, занимаващи се с изследвания със стволови клетки, да предоставят получени от тях линии от стволови клетки на подобни депозитари.
Според българската позиция научните проектите трябва да отговарят на приемливи етични норми, а учените имат задължението да спазват законите, които да определят какви изследвания могат да извършват и какви - не.

В становището, цитирано то БНР, се уточнява, че по тази причина България напълно подкрепя позицията да бъдат финансирани научни дейности, целящи създаване на човешки ембриони, само за изследователски нужди или за добиване на стволови клетки, включително чрез ядрен трансфер в соматични клетки, като това напълно отговаря на българския Закон за здравето.

На извънредното заседание на Съвета на Европейския съюз се предвижда да бъде обсъдено и предложение за решение на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно Седма рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности /2007-2013/ и Седма рамкова програма на ЕВРАТОМ за изследвания и обучение в областта на ядрената енергия /2007-2011/.

В позицията на България по повод на Седмата рамкова програма е записано, че страната ни ще извършва активна политика за повишаване на конкурентоспособността и стимулиране на иновациите, като използва възможностите на европейските програми и европейските структурни фондове.
България подкрепя приемането на Рамковата програма като важен инструмент за постигане на "икономика на знанието" и поддържа изразената необходимост от взаимното допълване и обвързване на Седмата рамкова програма, инструментите по структурните фондове.

По повод на Седмата рамкова програма на ЕВРАТОМ и работата на обединен изследователски център, който се предвижда да бъде създаден, България изразява становище, че дейностите на този център не трябва да се фокусират изключително върху аспекти на безопасността и гаранциите на иновативните ядрени енергийни системи и би трябвало да предоставят възможност на научноизследователските организации за работа в по-широк кръг от проблеми в тази област.