Ако не бъдат намерени достатъчно средства за финансиране на съоръженията и инфраструктурата на Националната астрономическа обсерватория в Рожен, в края на ноември тя ще затвори врати.
Това съобщи на пресконференция в БАН астрономът и директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория доц. д-р Таню Бонев.

От думите му стана ясно, че бюджетът на обсерваторията се формира единствено от бюджета на БАН. През последните 3 години, към края на годината, Роженската обсерватория е имала недостиг от 250 хил. лв. За да функционира нормално, на нея годишно са й необходими 960 хил. лв., като тези средства са нужни не само за поддръжка и развитие на инфраструктурата, но и за заплати на астрономите, обясни доц. Бонев.

Тази година обаче отпуснатите пари за обсерваторията в Рожен са 692 хил. лв., а те са крайно недостатъчни дори и само за заплатите, категоричен е Таню Бонев.
Той направи бързо сравнение със средствата, необходими за изграждането на една магистрала. По неговите думи за това са нужни 2 500 000 евро, т.е. недостигащите 250 хил. лв. за обсерваторията се равняват на „по-малко от един километър магистрала".

На година НАО е посещаванa от между 10 000 и 15 000 туристи. Билетът за една лекция струва 3 лева и така за година от посетители се събират допълнителни 20 000 лева. Тези пари обаче се оказва, че покриват единствено разходите за ток.

Директорът на Института разказа как преди 2 години със заеми са успели да „закърпят положението", но тази година проектните средства са изчерпани.
"Аз разчитам единствено на Правителството", заяви Бонев и допълни: „Става въпрос за политическо решение - дали да съкратим тази уникална инфраструктура или да дадем тези 250 хил. лв. за друго" (визирайки магистрали, б.р.).

Стана ясно, че Обсерваторията нееднократно е писала писма с молби до Правителството за финансова помощ. Отговор обаче е бил получен един единствен път - през август тази година и то от администрацията на президента, която успокоила астрономите, че ще се реагира положително на проблема.

Едно от министерствата, което доц. Бонев не можа да посочи със сигурност, през септември пък е призовало НАО да кандидатства по конкретна оперативна програма, за да й бъдат отпуснати средства.

Стана ясно, че Обсерваторията е направила опит да привлече и международни организации. Преди 2 години от НАО е направена мощна кампания, която е привлякла няколко съседни държави и Русия. Те всички са писали писма до премиера Бойко Борисов. За съжаление обаче бюджетът за тази година, както и предвиденият за другата, е същият.

На въпрос на какво се надява, ако Правителството все пак не се отзове на призивите им, директорът на НАО въздъхна: „В момента разчитам на вас (журналистите, б.р.), за да може проблемът да достигне до обществото, а оттам и до правителството".

Кратка вметка направи и Янко Николов, оператор на двуметровия телескоп, намиращ се в Обсерваторията. Той изтъкна, че за подготовката на олимпийците ни за тазгодишната олимпиада в Лондон са похарчени 23 млн. лв., а бюджетът на БАН е 59 млн. лв.

На пресконференцията бе прожектиран и късометражен филм за Националната астрономическа обсерватория в Рожен и астрономията като цяло. „Космическите очи на България" представя най-големия институт в региона на Югоизточна Европа, а именно НАО към БАН. Той е и най-голямата държавна инвестиция, правена досега.

Националната астрономическа обсерватория, съвместно със Софийския и Шуменския университет, обучава студенти и докторанти, съобщи режисьорът на филма Боян Карамфилов. Филмът е направен предимно на базата на ентусиазъм и с почти нулев бюджет.