41 % от българските ученици до 16 годишна възраст са напълно неграмотни, а поне половината от учениците от 1-3 клас имат проблем с усвояването на българския език, тъй като за тях той не е майчин.
38 % не завършват започнатото си образование, а една трета, задължени по закон да се образоват, не го правят.

Това се казва в позиция на Съюза на българските ученици относно настоящата реалност в образователната система у нас, според която средното ни образование се намира в тежка морална и институционална криза.

Налични са съществени разлики в начина и нивото на образоване в по-големите градове в сравнение със средните и по-малките такива. По-богатите социални групи осигуряват по-добро средно образование на своите деца, отколкото по-слабо заможните.

Съюзът маркира и други типични въпросителни и проблеми, сред които неадекватната на съвременните необходимости учебна програма и учителски подход; продължаващата закостенялост и феодална структура в училище; липсата на достатъчно ученическо участие в процесите на вземане на решение в училище; девалвацията на основни ценности в ценностната система на учениците; растящото насилие и дискриминация в училище; външната миграция и други.

Съюзът алармира още, че ученическото самоуправление в повечето учебни заведения не се радва на завидна активност и подходяща позиция в институционалната структура на съответното училище. Ученическите съвети се доминират от по-възрастни преподаватели, психолози, педагогически наставници, които променят реалния дневен ред на учениците съобразно собствените си разбирания.

Училищната демокрация, подчертават учениците, се намира в пълен колапс и зависимост от решенията на съответния директор и регионален инспекторат. Достига се до там държавата да изготвя и прилага унифицирани механизми за ученическо участие, които да се трансферират на общинско, областно и национално равнище в пълен non-sense с традиционното самостоятелно изграждане на ученически организации в гражданското общество.

Според съюза директори и учители с десетилетия не подобряват своите компетенции, но продължават да бъдат несменяеми, въпреки понякога явното си нежелание да осъществяват своите мениджърски и обучителни функции.

Учениците се учат да заучават материал, а не да мислят. Извънкласната активност е дейност поставена като втора категория и неформалното образование не е на почит.

На 21 октомври ученическият съюз организира кръгла маса, на която ще обсъди своите искания, формулирани на базата на горните констатации.

Учениците настояват за:

▪ фиксиране на ученическия съвет като орган със специфични функции в системата на училищното образование

▪ право на ученическо мнение с реална тежест при решения за назначаване на директори и учители в отделните учебни заведения, при приемане на училищните правилници, на учебни програми и решенията за изключване на ученици

▪ гарантирано участие с право на реален глас на ученическите съвети в заседанията на педагогическите съвети

▪ установяване на ученическата стипендия за отличен успех и социалните стипендии като 15 % от минималната работна заплата

▪ осигуряване на легална възможност за съвещателно оценяване от втори преподавател по идентична специалност в съответното училище

▪ въвеждане на мандатност при упражняване на провомощията от страна на директорите на учебни заведения (три годишен мандат с възможност за двукратно преизбиране)

▪ въвеждане на предмет "Гражданско образование" в училище, два учебни часа седмично

▪ застъпване на реално измерим бонус в оценяването за определени учебни предмети при активно участие в извънкласни дейности и неформално образование

▪ валидизиране на препоръките от младежки и ученически организации като благоприятстващ елемент при кандидатстване във ВУЗ.

▪ реализиране на легална възможност за стаж в публични институции на ученици, които са навършили 16 годишна възраст

▪ осигуряване на легална възможност за регистриране на неправителствена организация с целева група ученици от самите ученици над 16 годишна възраст

▪ фиксиране на 10 % квота в учителския състав на всяко училище за млади учители под 35 годишна възраст

▪ въвеждане на практика за обучение от по двама учители едновременно по определени предмети, единият от които студент с поддържащи функции

▪ приемане и включване в българското законодателство на Декларацията за правата на учениците, разписана от OBESSU

▪ фиксиране на определена сума за развитие на ученическото самоуправление във всяко училище в рамките на делегираните бюджети

▪ официализиране на 17 Ноември като празник на учениците в България.

В същото време учениците са против премахването на класически български произведения в учебната програма по литература, против задължителното изучаване на майчин език, различен от българския, както и против дългогодишната несменяемост на директори на училища.