Млади и красиви - те са жени и са научни работници. И трите са стипендианти на програмата "За жените в науката". Поводът е Световният ден на науката за мир и развитие - 10-ти ноември.

Надеждата им е един ден техните проекти да сработят в полза на човечеството, а защо не и откритията им да бъдат отличени с Нобелова награда.

Избрани са измежду общо петдесет кандидатки. Две от тях са научни работници в БАН. Първата победителка в конкурса на L"Oréal и ЮНЕСКО д-р Изабела Генова е асистент в лабораторията "Органични реакции върху микропорести материали" в Института по органична химия при БАН.

Нейният главен герой е метанолът, примесен с наночастици - той може да се превърне в алтернативно гориво, щадящо природата и допринасящо за преодоляването на зависимостта от изкопаемите горива като основен източник на енергия, които са и основен замърсител в глобален мащаб.

Трудностите с неговото съхранение и безопасно транспортиране ограничават практичното му приложение. Метанолът идва в отговор на търсенето на алтернатива на природните и синтетични горива. За него д-р Генова сподели, че е изключително перспективен.

"Той е основен приносител на водород и при дадени условия, той може да освобождава водород. Водородът сам по себе си притежава отлични екологични и горивни характеристики", заяви д-р Генова.

Д-р Кирилка Младенова е вторият отличен млад учен. Тя работи като главен асистент в Катедра "Биохимия" на Биологическия факултет на Софийския университет. Нейният главен герой се нарича бестрофин-1 (hBest1) или белтъкът, който се произвежда в ретината на човешкото око.

Проблемите с него водят до развитието на патологии, които в почти всички случаи водят до слепота при човека. Популярен в световната наука - изследванията на бестрофин-1 поставят много въпроси пред учените.

Българската следа води към д-р Младенова. "Слепотата има голям социален ефект, тъй като коренно променя начина на живот на човек", припомни д-р Младенова. В личен план най-голямата трудност, с която се е срещнала по пътя в науката, е балансът между работата и нуждата от свободно време, прекарано с близки и роднини.

Не така стоят нещата с д-р Наталия Берберова-Бухова. Нейният едномесечен син Виктор бе сред гостите на церемонията. Изкушена от изказването на Стив Джобс, в което той споделя, че когато дъщеря му порасне, ще държи в задния си джоб хиляди песни, водещата попита д-р Бухова, когато синът й Виктор порасне какво ще държи.

Отговорът не закъсня: "Надявам се средата, която ние сме разработили." - Или революционно нов информационен носител за поляризационен холографски запис.

"Азополимерите са едни от средите, които имат доста голяма перспектива за поляризационен холографски запис. Те позволяват многократен запис и изтриване на записаната информация. Може би това ще са материалите, които ще се използват за следващото поколение среди, които ще се използват за оптичен запис на информация".
Д-р Бухова е главен асистент в Института по оптически материали и технологии към БАН. Автор е на повече от 20 статии в международни научни списания.

Инициативата "За жените в науката" на L`Oreal и ЮНЕСКО стартира през 1989 г. Оттогава досега са отличени над 2700 жени от 115 държави. Две от стипендиантките на програмата са и нобелови лауреати.

Това е и пожеланието на генералният секретар на ЮНЕСКО - Ирина Бокова. В писмото си Бокова посочва, че целта на наградите е да окуражават, подкрепят и отличават жени учени от цял свят.

Партньор на инициативата е Софийският университет "Св. Климент Охридски". Младите българки са пример за преодоляването на джендър стереотипите в науката, тъй като в световен план жените учени са по-малко от мъжете.

"Жените в науката имат силата да променят света", споделя Бокова и пожелава Нобелова награда и на трите българки стипендиантки.