Час след като сърдечно се ръкува с ректора на Софийския университет, просветният министър Даниел Вълчев бързо напусна тържеството на академичната общностна Алма матер при повдигането на въпроса за финансирането на българското образование.

Задавал съм си въпроса лесно ли е било на Борис и евтино ли е било на Симеон не да поддържат, а да изградят из основи една цялостна образователна система и дали тогава са си казвали, че парите не достигат.

Това каза в аулата на СУ „Св. Климент Охридски" в речта си по случай 24 май ректорът проф. Боян Биолчев.

Думите му бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от залата.
Към тях  не се присъедини единствено министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, който припряно напусна аулата.

Припомняме, преди да застъпи на министерския пост Даниел Вълчев беше главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет.

Въпреки тази своя реакция Вълчев коментира преди това, че исканията на учителите са повече от основателни.
„Когато ватманът взема повече от ректорана Софийския университет, аз съм притеснен като цяло за страната", заяви Вълчев.

Министър Вълчев подчерта, че ако една социална група надуе клаксона и получи увеличение в размер на 200 лева, а брутната учителска заплата е 400 лева, това не може да не предизвика определени протести.

Вълчев добави, че ако всички в България нямаха достойно заплащане, това щеше да бъде разбираемо, но това не е така и даде уверение, че в най-скоро време правителството ще разгледа въпроса за учителските възнаграждения.

На въпрос какво ще пожелае на всички учители - По-високо заплащане ли?, министърът отговори, че ще им пожелае висок дух, защото 24 май е празник на високия дух, а материалните въпроси могат да бъдат решени през останалото време.

Отбелязването на 24-ти май - Денят на писмеността - премина под знака на празнични шествия и символични протестиот страна на учителското съсловие.
Учители протестират заради ниски заплати и срещу въвеждането на диференцирано заплащане.

Тържеството в София също не бе подминато от тези проблеми и около паметника на Светите братя Кирил и Методий освен за духовност, култура и просвета, се говореше и за заплати и условия на работа.

Президентът Георги Първанов от своя страна не пропуснада посочи, че държавата е длъжник на хората, които работят в духовната сфера и е подчертал, че ако искаме да ако искаме да имаме конкурентно образование и наука, условията, в които се трудят нашите дейци не трябва да бъдат по-различни от тези в Европа.
Първанов отбеляза също така, че именно 24 май е празникът, който не ни отделя, а ни приобщава към Европа.

Тържеството, посветено на 24 май - Ден на славянската писменост и култура започна с молебен пред паметника на Светите братя, отслужен от Знеполския епископ Йоан, който пожела на целия славянски мир православие и единомислие.

Европейският комисар по многоезичието Александър Орбан, който бе почетен гост на тържеството, каза, че България е предприела историческа стъпка, за да присъедини кирилицата към семейството на европейските езици.

Комисар Орбан допълни, че кирилицата и българският език ще допринесат за културното многообразие на Европейския съюз, нещо, което прави българския език уникален.

Празничното шествие, посветено на 24 май, потегли от Националния дворец на културата.
Шествието бе предвождано от президента Георги Първанов, министъра на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, министъра на културата проф. Стефан Данаилов и ректора на духовната семинария „Св. Иван Рилски" епископ  Сионий.

Начело на шествието вървяха семинаристи от духовната семинария „Св. Иван Рилски" с националния трикольор и иконите на св. св. Кирил и Методий, създатели на славянската азбука.
В първите редици на парада бяха и ректорите на висшите училища в България, а в шествието участваха 15 училища от цялата страна.