„Много добър" 4,71 е средният успех за страната от държавните зрелостни изпити. Миналата година успехът е бил „много добър" 4,73. Резултатите бяха представени в Министерство на образованието и науката.

Успехът на учениците по български език и литература (БЕЛ) тази година е 4,28, спрямо 4,26 за 2013 година. Най-ниски са резултатите по философия и история и цивилизация, където зрелостниците трябва да заявят теза и да я защитят.

Ниските резултати показват, че все още има проблеми при функционалната грамотност и трябва да се работи в тази насока. Има напредък с повече верни резултати в отворените въпроси.

Иначе наблюденията на експертите сочат, че най-сериозен напредък, спрямо миналата година, има по география, икономика и физика и астрономия. По-висок е процентът на двойките по история и цивилизация. Отчита се по-висок брой отлични резултати по математика.

Анелия Клисарова коментира, че математиците се справят с много трудни задачи, но се затрудняват да ги прилагат в живота.

По отношение на работата на зрелостниците по изпитните варианти, се наблюдава парадокс - те са по-уверени при откриване на правописни грешки, но при създаване на собствен текст продължават да допускат такива. Учениците показват добри познания за авторите и творбите, както и за жанровете на произведенията.

Учениците се затрудняват при създаването на текст. За това говори и нивото на постижимостта при отворените въпроси. Структурата на матурата е такава, че 70% от точките на зрелостниците идват от отворените въпроси, чрез които се проверяват различни компетентности на зрелостниците, а само 30% от затворените въпроси. При това положение се увеличава броят на зрелостниците, които не са получили точки по отворените въпроси.

Изводът от матурите е, че зрелостниците притежават знания за книжовните норми, но не са ги превърнали в умения.

Най-високи са резултатите на матурите по БЕЛ след 4 клас, по-ниски са тези след 7 клас. Оказва се, че учениците след 12 клас са изкарали най-ниски оценки. Просветната министърка Анелия Клисарова коментира в тази връзка, че не би трябвало резултатите да се понижават в по-горен клас, а да се повишават.

Матурите се провеждат за седма година. Просветното министерство е работило по две направления тази година - подобряване на съдържанието и подобряване на организацията. Няма новости по отношение на формата на държавните зрелостни изпити. Утвърдена е скалата за превръщането на точките в оценки.

Статистиката показва, че география, икономика, биология и английски са най-желаните учебни предмети на матурите. Наблюдава се спад на желаещите да се явят на изпит по география и икономика, което пък е довело до повишаване на оценките.

Най-много зрелостници са се явили на изпит по биология и здравно образование. От 97,41% допуснати до матура, 26,69% са избрали да покажат знания по биология. Клисарова коментира обаче, че зрелостниците са се подготвили добре, тъй като това не е довело до спад в оценките.

По география са се явили 26,31% от зрелостниците, а по философия 20,24%.

Спада броят на зрелостниците, които се явяват на държавни зрелостни изпити. Тази година на задължителната матура по БЕЛ са се явили 54 169 зрелостници, спрямо 57 522 ученици през 2013 година. На втората матура са се явили 54 488 спрямо 59 274 зрелостници през миналата година.

Няма зрелостник, който да е получил максималния брой точки (100) и по двете матури.

Най-високият среден резултат от матурите е в Кърджали - с успех 4,94. Клисарова обясни, че по-малкият брой училища в Кърджали и съответно ученици, повлиява за по-високите резултати. Все пак обаче има значение и мотивацията на учениците и учителите. Най-ниски оценки са постигнали разградските ученици - средният им успех е 3,99.

По отношение на типа на училищата - резултатите доказват, че учениците от профилираните гимназии са най-добре подготвени. По този показател те са първенци с успех от 5,13. Най-слаби са резултатите на зрелостниците от спортните училища - 3,78.