Столицата днес е домакин на юбилейна изложба по повод 60-годишнината от създаването на Европейската ЦЕРН и 15 години от членството на страната ни в организацията.

Научната годишнина у нас се отбелязва не как да е, а в присъствието на генералния директор на ЦЕРН професор Ролф Хойер, който рамо до рамо със служебния просветен министър Румяна Коларова откри тематична изложба в Националния музей „Земята и хората".

Това, което правим, може да бъде постигнато благодарение труда на стотиците учени от стотици националности, които допринасят за развитието на науката в ЦЕРН.

Мисията ни е обвързана с образованието, приканвам младите хора тук днес да ни посетят, да се докоснат до технологиите и да се запитат какво могат да направят с тях и как могат да станат част от бъдещето на ЦЕРН. С тези думи Хойер окуражи присъстващите възпитаници на столични училища да обърнат поглед към науката.

Според министър Коларова пък 2014 година е от особено значение за най-голямата в света лаборатория по физика, където се извършва анализ на продуктите, образувани при сблъсък на елементарни частици.

В разработването на проектите на ЦЕРН има и българско участие, не пропусна да вметне Коларова, като по думите й посещението й в лабораторията е сред най-вълнуващите неща.

ЦЕРН е решение на проблемите на човечеството през 22 век, обяви пък ректорът на най-стария ВУЗ у нас - Софийския университет „Свети Климент Охридски", професор Иван Илчев. Хората, които работят там, са връзката между времената, смята той.

Публични лекции, екскурзии, публични демонстрации - това е само част от „интелектуалните атракциони", с които ще честваме научната годишнина.

Благодарни сме на българските учени за участието в проекта ЦЕРН. Това обяви на пресконференция директорът на ЦЕРН професор Ролф Хойер. По думите му в момента 75 родни учени работят в лабораторията - две трети от тях са от наши учебни заведения, а останалите са с български произход, но идват от чуждестранни университети и институти. Общо 120 българи са свързани с ЦЕРН, това пък сочат данните на БАН и на МОН. Част от тях да студенти, докторанти, и извършват проучванията си там.

Целите ни са безсмислени, ако не можем да разчитаме на младите хора, категоричен бе Хойер. Именно поради това тази година ЦЕРН за пръв път е организирала инициативата за състезание между ученици от различни учебни заведения, които кандидатстват на конкурсна база по проект, свързан с елементарните частици, който после ще имат възможността да извършат в ЦЕРН.

Идеята е срещнала огромен интерес, като в крайна сметка са избрани двама победители - училище от Гърция и от Холандия, класирали се общо сред 299 кандидатствали училища. Окуражавам българските училища също да сформират малки групи и да участват в конкурса ни догодина, призова ни Хойер.

Оказа се, че всъщност родно участие е имало в пионерското състезание. По думите на просветния министър Румяна Коларова е имало екипи от три български училища, като МОН се надява догодина те да са повече. Тя се ангажира с уверението, че министерството ще координира с ЦЕРН всички въпроси по сроковете и изискванията за включване в състезанието.

ЦЕРН за България и българската наука и бизнес е сбъдната мечта. Това е най-големият изследователски център в света. Това е общност, която търси и мобилизира интелекта на огромна група изследователи. Това е от най-важните инвестиции в бъдещето на ЕС, обяви Коларова. По думите й близо 250 наши преподаватели са посетили лабораторията и са преминали обучения там.

Учебните програми на европейско равнище трябва да включват повече физика и инженерни науки. Физиката трябва да почва със съвременните въпроси на обществото ни, за да е по-привлекателна за учениците. Това е визията на Хойер за промените, нужни в първите стъпки, които младите правят към опознаване на физиката.