Българските училища не са настроени и не са пригодени да започват по-рано учебната година. Те са пригодени за отопляване, а не за охлаждане, нямат климатични инсталации, по-търсено е било южното изложение на учебните стаи. Това заяви пред news.bg бившият образователен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Красимир Вълчев.

Затова и предишното образователно ръководство се е въздържало да удължава учебната година - от гледна точка да не се влиза в юли месец и да има повече дни септември месец, когато все още е топло.

Именно това предложи през изминалата седмица Министерство на образованието с три варианта.

Българските деца учат най-малко в Европа

Българските деца учат най-малко в Европа

Учениците в Германия и Дания почиват най-малко

По думите му факт е, че в България традиционно още, когато страната е била земеделска, учебната година започва по-късно - голяма част от децата са помагали за земеделската работа през лятото. В голяма част от европейските страни учебната година започва в края на август или началото на септември, само в няколко южни страни учебната година започва по-късно, обясни Вълчев.

Вълчев напомни, че това, което е правено през последните години е да бъдат увеличени заниманията през юни месец и по този начин да се удължи учебното време. Учебното време е било удължавано през учебния ден и по линия на заниманията по интереси. В сравнение с другите европейски страни при нас часовете по учебния план са средно 10% по-малко за 12-те години училищно образование.

Реалното учебно време било увеличено и това, че няма грипни ваканции. Ние удължихме учебното време, въпреки аз съм убеден, че има различни мнения, заяви Вълчев.

В момента обаче има още по-голямо разделение по темата за започване на учебната година по-рано. Предложението да започне по-рано учебната година и да има повече междусрочни ваканции има своята логика, но и запазването на 15 септември като дата за започване на учебната година също си има не само своята историческа, но и своята учебна логика, каза Вълчев.

Той посочи, че през настоящата година децата учат повече време присъствено, отколкото през предишните години. Вълчев приветства позиция на МОН да задържи максимум присъственото обучение. Според него обаче е време да се преосмислят тестовете като вход в училищата, при условие, че пада зеленият сертификат, относително ниската ефективност на тестовете и най-вече заради това, че е отменен принципът на задължителност.

През 2017 г. е разработен специален механизъм, който да накара децата да ходят редовно на училище, това е едно от основните направления заради ниските образователни резултати, с ранното отпадане - има над 20% ученици от семейства, в които липсва отговорност към образованието. Има деца, които не са подкрепяни от родителите, които не съблюдават ежедневната им посещаемост на училище, а една част от тях ги спират. Държавата трябва да се намеси с всички си инструменти и политика това да не се случва. Реално ситуацията беше такава, че с тестовете не им разрешаваме да не ходят на училище, изтъкна Вълчев. Тестовете могат да останат за децата и учениците със симптоми. Очевидно епидемичната ситуация се подобрява, но все пак и другите страни това, което направили като анализи видели, че колкото и да е рисков вирусът, той все пак по-малко засяга децата, отбеляза Вълчев.

"Най-доброто обучение е присъственото обучение. Факт е, че преди 2 години ние реагирахме крайно, но това го направиха всички страни. Тогава нямахме представа какъв е вирусът, нямахме здравни протоколи, нямахме лекарства, една година нямахме и ваксини.

Той все пак призна, че няма как образованието да не минало без щети, заради пандемията по отношение на преждевременното отпадане от училище и за ниските образователни резултати дори външното оценяване да го отчита. За съжаление децата, които отпадат преждевременно от образователната система са непригодни за пазар на труда. Много е важно МОН да активира механизма за съвместна работа на институциите за включване и гарантиране на ежедневна посещаемост на всяко едно дете в образователната система, призова Вълчев.

Той уточни, че децата, които са обхванати от ранната детска градина, особено от тези семейства, в които липсва отношение към образованието - не се говори български език, липсват книжки - тези деца е важно да бъдат обхванати от ранна детска градина. Една от най-важните задачи пред образованието да е бъдат обхванати ранно отпадащите, за да могат да бъдат пригодни за пазара на труда, настоя още Красимир Вълчев.