Обсъжданият проектозакон за предучилищното и училищното образование събра на многочасова дискусия в парламента представители на Министерството на образованието, синдикати, представители на бизнеса, преподаватели, различни неправителствени организации.

Като голям успех определи проекта за закона министърът на образованието и науката Сергей Игнатов. Той изтъкна, че при изготвянето му са работили над 200 специалисти, прoведени са срещи с експерти в най-различни градове на страната, като е била обсъждана всяка идея и предложение за промяна.

„Този текст е голям успех и отразява динамиката на проблемите не само в държавата, а в глобално отношение", заяви просветният министър, изтъквайки че законът е насочен към бъдещето. Най-голямото достойнство според него е фактът, че проектозаконът е човекоцентричен и залага на креативността, компетенцията и уменията.

Попитан от news.bg как ще се реши проблемът с профилираните математически училища, които изразиха опасения, че с новия проектозакон няма да могат да приемат деца преди 7 клас, Игнатов отговори, че те ще трябва да се преобразуват в средни училища.
На въпрос дали това означава, че тези учебни заведения трябва да се закриват и след това отново да се открият като заведения от друг тип, каквото безпокойство изказа директорката на СМГ, Игнатов беше категоричен: „Няма да позволим да се стигне до закриване".

В подкрепа на новия проектозакон се изказа заместник-кметът по образование в Столична община Тодор Чобанов. Той заяви, че Законът се обсъжда в решителен момент, че той представлява стъпка напред за децата и учителите, на които се предоставят по-добри условия.
Коментирайки, че днес времената са други, Чобанов изтъкна, че няма как в сферата на образованието да се действа с методи от друга епоха. Сред предимствата на проектозакона той отбеляза, че чрез него първи клас вече се явява важна междинна точка в целия образователен процес.

Хвалби към новия проектозакон отправи и зам.-кметът на Бургас Йорданка Ананиева. Тя обясни, че в текста се залага на децентрализация на учебните заведения, самоуправление, овластяване на отделните участници на образователния процес и се разширява ролята на общините.

От Държавната агенция за закрила на детето също похвалиха проектозакона за училищното образование. От там изтъкнаха, че той кореспондира със Стратегията 2020 и Националната стратегия за детето.

И синдикалният лидер Янка Такева посочи добрите страни на проектозакона. Според нея този текст е модерен, иновативен и предизвикателен. Тя допълни, че в него са залегнали много политики, които Синдикатът на българските учители е предлагал, развивал и продължава да развива. Особено важно според нея е, че държавата поема грижата да финансира образованието на всички 4-годишни деца.

Няколко момента в проектозакона обаче безпокоят Такева. На първо място по думите й българският учител е ясно „видим" в задълженията си, но не и в правата. Българският преподавател според нея ще бъде доволен, ако се види сред ясни правила за диференцирано заплащане, както и по какъв начин ще му се оказва помощ и подкрепа.
„В центъра е не само детето, но и учителят, защото учителят създава началното образование", изтъкна тя.

„Много ни притеснява и проблемът за финансиране на училището", заяви Такева и допълни, че Синдикатът на българските учители е дал много предложения за обогатяване на този раздел. „Недофинансирането на системата, дори и при най-добър замисъл може да няма резултат", коментира тя.

Именно поради тази причина, според нея, е много важно в проектозакона да залегнат два допълнителни текста как и по какъв начин се увеличава единният разходен стандарт. „Нали говорим за всички деца на България, а не само за децата на 150 училища, които нямат този проблем с финансирането", заяви тя.

Такева коментира и въпроса за финансирането на частните учебни заведения, посочвайки, че синдикатът като цяло одобрява тази идея.
Тя обаче даде за пример практиките в редица европейски страни, изтъквайки, че в много от тях частните учебни заведения не могат да бъдат повече от 3% от всички в страната. „Там държавата е осигурила необходимите средства за издръжка на един ученик", продължи синдикалният лидер, уточнявайки, че в повечето европейски страни тя възлиза на 4 хиляди евро, докато у нас е едва 600 евро.
Според Такева трябва да започне поетапно финансиране на частното образование.

По думите й, трябва и по-често да се провеждат конкурси за директорските длъжности, като в оценяването трябва да взимат участие и синдикатите.
Такева настоява и една година след приемането на закона да се проведе мониторинг на ефектите от него.

Критики към проектозакона изказаха и от национално представителни организации на хората с увреждания. Според тях проектозаконът създава възможност децата със специални образователни потребности да се обособяват в отделна група, а това представлява форма на изолация. Никъде в закона не е регламентирано по какви критерии ще се случва това и кой ще обучава тези деца в групата.

Друг пропуск на проектозакона според тях е, че никъде в него не се регламентира коя подкрепа за такива деца се финансира от държавния бюджет и коя - не. Този текст позволява центровете за личностно развитие да функционират като частни структури и да определят голяма част от дейностите си като платени.

От бизнеса поискаха компетентни лица и от бизнес средите да имат право да преподават в професионалните училища, както и разработване на механизъм за публично-частно партньорство с участие на бизнеса с цел разработване на програми за професионални умения на учащите се.