За откриване на висше военно въздушно училище в Долна Митрополия за нуждите на отбраната и гражданската авиация настоя бригаден генерал Цанко Стойков, командир на ВВС по време на публична лекция за състоянието на военновъздушните ни сили.

Ген. Стойков посочи, че във ВВС се налага извода, че сегашният модел за подготовка на авиационни кадри не задоволява нарастващите потребности и изисквания на съвременната среда. По думите му е необходима промяна в модела за подготовка и изграждане на нов модел за обучение.

Според него постигането на по-висока ефективност ще стане с повторното откриване на висше военновъздушно училище в Долна Митрополия.

Припомняме, Военновъздушното училище в Долна Митрополия сега е военен авиационен факултет към Националния военен университет "Васил Левски". Националното военно училище води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (Пловдив).

На 9 април 1924 г. XXI Обикновено народно събрание приема специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение.

С решение на парламента от 14 юни 2002 г. трите висши военни училища - във Велико Търново, в Шумен и в Долна Митрополия, са преобразувани в Национален военен университет "Васил Левски".

Военният факултет ще реализира обучение за придобиване на различни степени на висшето образование по акредитирани военни и граждански специалности за нуждите на структурите на ВВС, МО, МВР и на други граждански авиационни фирми.

Основните мотиви са съхраняване и развитие на Република България като авиационна държава. Като основни задачи за ВВС генерал Стойков открои контрола на въздушното пространство в рамките на интегрираната система на НАТО.

Заедно с тях е и осигуряване действията на другите въоръжени сили чрез осигуряване на въздушен транспорт и десантни способности, авиомедицинска евакуация, непосредствена авиационна поддръжка, операции срещу морския потенциал на противника, водене на разузнаване от въздуха, освобождаване на честотния спектър за граждански цели и прекратяване на зависимостта от поддръжка от страни, извън НАТО и ЕС.

Заедно с тези задачи е и готовността за участие в международни операции на НАТО, ООН и ОССЕ в отговор на кризи.

Четири са приоритетните инвестиционни проекта за ВВС. Първият е за придобиване на нов тип бойни самолети. По думите на командващия ВВС се предвижда в периода 2018-2021 г. да се реализира инвестиционен проект за придобиване на осем броя самолети.

Вторият етап е през 2022 -2023 г. - придобиване на още осем броя самолети докато се стигне до общ брой 16. Вторият проект е за придобиване на нови три координатни радари предвижда придобиването на до шест броя нови такива и дейности по инфраструктурата на военните формирования, където ще се развърнат тези радиолокационни станции.

Предвидено е до 2020 г. да се придобият три броя радари, а останалите в периода 2020 - 2022 г. В момента инвестиционният проект е във фаза проучване и има следните основни цели - осигуряване на въздушния суверенитет на Република България в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, прекратяване на зависимостта за поддръжка на радарните системи от страни извън НАТО и ЕС и освобождаване на честотен спектър за граждански цели.

Третият инвестиционен проект е за придобиване на леки учебно-тренировъчни самолети и цели оптимизаране на системата за първоначална летателна подготовка на курсантите летци.

Инвестиционният проект включва придобиване на четири нови леки учебни тренировъчни самолета и полетен симулатор - тренажор. Целта е непрекъснатост на процеса на обучение, повишаване на безопасността на полетите и намаляване на разходите за начално летателно обучение на курсантите летци.

С тях ще бъде осигурен допълнителен годишен нальот от 2000 часа в съответствие с нуждите на ВВС. Този проект има връзка с инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет, а с реализацията на проекта за тренировъчни самолети ще се постигне по-висока ефективност чрез съществено намаляване на експлотационните разходи като се очаква за леките учебно тренировъчни самолети годишните разходи да са 300 хиляди лева.

Четвъртият проект е за изграждане на дистанционно отбранителни системи - да се изгради нова способност на ВВС за въздушно наблюдение, разузнаване с безпилотни летателни системи.

Той е в изпълнение на концепция за изграждане на въздушно наблюдение и разузнаване с такива системи. Проектният вариант включва до 2018 г. придобиване на един брой безпилотна летателна система, която да има четири броя безпилотни летателни апарата с обхват 200 км и продължителност на полета 10 -15 часа. С реализацията на инвестиционния проект ще изградят способности за въздушно наблюдение и разузнаване.