Авторите на учебници са оценявани от свои подчинени в министерството на образованието. За тази порочна практика съобщи бившият образователен министър проф. Анелия Клисарова в кабинета „Орешарски” пред Дарик.

Тя онагледи с пример твърденията си. "Директор на дирекция, например, участва в писането на учебник. Законно се подписва, че няма да участва в оценяването заради конфликт на интереси.  Но в екипа за оценка участват неговите подчинени. Тоест, работодателят пита подчинените си дали става учебникът“, коментира тя.

По думите й авторските права не бива да бъдат разпилени. "Редно е да се знае конкретно кой е учебникът, кой го е одобрил и кой носи отговорност. Всичко това трябва да се регламентира в закона", смята професорът.

По казуса със "съвместното съжителство" - термин, който се въвежда за петвековното турско робство в България, Клисарова обясни, че подобни скандали биха могли да се избегнат, ако темите се разработват от специалисти историци.

Тя припомни, че по времето на нейния мандат като министър също е имало подобно напрежение заради публикувани за обсъждане програми без министерски подпис.

"Министърът на образованието не може да изчете всичко, което излиза като предложения, но може да определи политиката. Там е ролята и на експертите, които понякога защитават лични интереси", призна проф. Клисарова.

Като бивш ръководител на просветното министерство, тя смята, че реформата в образованието трябва да бъде постепенна и да започне от първи клас. "По даден предмет трябва да има един учебник, финансиран от министерството, а към него поне три помагала. Ролята на чуждите организации в писането на учебници трябва да е строго регламентирана, за да не се допускат външни влияния", убедена е проф. Клисарова.

Тя смята, че учебниците трябва да се пишат от учители. "Програмите да бъдат приемани след широко обсъждане и с участието на родители, педагози и дори ученици", предлага Клисарова. За нея е учудващо приемането без дебати и обществено обсъждане на Закона за средното образование за два-три месеца.

"Аз мисля, че този закон е неразписан по много точки. Не  е ясно кое как ще бъде, учебниците не са готови. Искахме децата да са по-малко натоварени, да имат повече време за подготовка. Как да стане като им слагаме още един клас отгоре", попита реторично тя.

Според нея е редно Законът да регламентира броя на учебниците и тяхното съдържание. "В момента те са „безброй много“ и не се знае дали някой следи за съдържанието им. Всеки може да напише каквото пожелае. Предложенията отиват в министерството, издателството почва да го издава. Често учебници се пишат от автори, които не са се занимавали с ученици - известни професори, които обаче не познават учениците и психиката им", поясни бившият образователен министър.