децаОбидите, ироничните подмятания и подигравките са се преместили от коридорите на училището в социалните мрежи.

Това заявиха психолози по време на представянето резултатите от проекта „Превенция на кибертормоза в училище", както и програма за развитие на училищните политики за справяне с новия проблем и специална информационна брошура за родители.

В нея проблемът е обяснен на разбираем език, освен това са изброени някои признаци, че детето е пострадало от тормоз, бил то физически или виртуален. Освен това са поместени инструкции как да се окаже помощ на жертвата.

Елена Атанасова от UNICEF направи паралел с детските години на днешните родители, когато на малчуганите се е забранявало да приемат подаръци от непознати и да остават до късно. Според нея днес Интернет дава възможност на децата да са „навън" до късно и да общуват с всеки и това задължава родителите да разберат този нов свят.

Психологът Иван Игов подчерта, че целта на проекта не е да изследва неприятното явление, а да създаде адекватни методи срещу него. Той дефинира кибертормоза като жестоко отношение спрямо деца чрез употребата на модерни средства.

По данни от миналата година между 25 и 27% от учениците са били подложени на някакъв вид тормоз. Сред опасностите, свързани с модерните му форми е анонимността и липсата на място, където детето може да се скрие от агресора. Според Игов, родителите масово подценяват кибертормоза и в резултат хиляди жертви изпитват страх от първия учебен ден, когато ще се срещнат лице в лице с насилниците си.

Електронният терор преди е бил осъществяван чрез мобилни телефони, а днес се измества към социалните мрежи. Кибертормозът се дължи в определена степен на любознателността на малчуганите, които се приспособяват към новите технологии по-бързо от родителите си, а също и на невъзможността на пострадали от физически тормоз да си отмъстят на някого „в реалния свят".

Игов посочи основните видове кибертормоз - „воюване" между съперници в игри или участници в чат, продължително „измъчване" на определена „жертва" от агресора", „дебнене" на личния живот на даден човек и „очерняне", което понякога води и до кражба на самоличност. Всеки от тях може да доведе до социална изолация, която е пагубна в училищна възраст. Иван Игов отбеляза, че точно изолацията е сред най-честите причини тийнейджъри да посягат на живота си, като на запад даже има термин „cyber suicide".

Проучвания в други държави показват, че 90% от децата са били наранявани в Мрежата, а 3% от учениците признават, че всяка седмица тероризират някого. Едва 15% от родителите знаят какво е кибертормоз, като Игов отбеляза, че у нас процентът е още по-нисък.

Проведеното в софийски училища изследване обхваща стотици ученици от 3 до 7 клас. Според психолога Методи Коралов, у нас проблемът се забелязва още при третокласниците, като една трета от 10-годишните смятат кибертормоза за нещо обичайно, което се случва около тях.

Водещите форми на тормоз в училищния двор са обиди, измисляне на прякори, иронични подмятания и клюки, като почти всички могат безпроблемно да преминат в киберпространството. Поради това не е изненадващо и че основните източници на тормоз в Мрежата според децата са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.

Противно на очакванията, поставянето на камери не е спомогнало за намаляване на тормоза в училище. По този начин само се ограничават физическите му форми, но вербалният и виртуалният тормоз се засилват.

Психолозите бяха категорични, че родителите имат решаваща роля в предпазването на децата от кибертормоза, тъй като те сами не могат нито да се скрият от него, нито да се преборят без да се стига до саморазправа или превръщането на жертвата в агресор.

Възрастните трябва да помогнат да се даде отпор на терора, да запазят доказателства за деянието и да потърсят съдействие от училищните органи. Не бива да се реагира първосигнално и да се иззема мобилния телефон на детето-жертва или да се прекъсва достъпа му до Интернет. Подобни грешки се правят и от учителите, които механично заемат страната на пострадалия и наказват насилника, като по този начин само стимулират агресията у него.

Според Игов, при кибертормоза няма победители и победени - агресорите често в последствие нарушават закона, а жертвите трудно намират себе си в обществото.

Сериозен проблем е, че около 30% от децата не споделят за проблемите си. Това не дава шанс да се развие модел за справяне с тормоза и кара децата да прибягват до саморазправа. В резултат на това най-често учениците решават проблемите си с помощта на приятелите си. Проучвания са показали, че самооценката на детето може да пострада фатално, ако не му бъде оказана необходимата помощ след случай на кибертормоз.

Експертът от МОН Мариана Банчева заяви, че в случая бързо и чисто техническо решение не би могло да помогне в борбата с агресията в Мрежата. Важно е децата да бъдат научени на толерантност, а наказанията и заплахите не могат да помогнат за това. Освен това, трябва да се стимулират училищата, които търсят начини да се преборят с проблема.

„Превенция на кибертормоза в училище" се явява продължение на стартирания преди 3 години проект „Училище без насилие", целящ подобряване на комуникацията между деца, родители и учители. Използван е норвежки модел, приспособен към условията у нас. С помощта на МОН и общините е била открита гореща телефонна линия за деца, пострадали от жестоко отношение - 111 116.