Има ли обществото интерес към "Зелената сделка" на Европейския съюз - "Алфа Рисърч" е направило проучване в няколко аспекта.

То бе представено на онлайн семинар днес, който се организира от софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и е част от проект, свързан с идентифициране на рисковете, възможностите и подходите в държавите-членки на ЕС по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.

Геновева Петрова от "Алфа рисърч" представи проучването. На първо място е изследвана нагласата "Кои ще са печелившите и губещите от Зеления пакт".

39% смятат, че хората с високи доходи и които живеят в големите градове ще са най-облагодетелствани, за младите, селското стопанство и технологичния сектор са отделени само 15%, 16% смятат, че ще повлияят на хората от технологичния сектор.

"Това не е по-голямата част от българското общество, затова хората не виждат възможностите и ползите от "Зелената сделка", сочат изводите.

Множеството са чували за "зелената сделка" като термин, гледат на нея като нещо привнесено и наложено и неясно с каква полза.

Извод от проучването е, че проблемът с климатичните промени е опасен за околната среда и важен за обществото като цяло.

85% са съгласни, че има сериозни предизвикателства и може да се говори за остра криза по отношение на опазване на околната среда, екологичните проблеми се нареждат на водеща позиция заедно с проблем на здравеопазването, проблеми с чистотата на въздуха, водата, незаконните сметища и ред други с опазване на околната среда, но се оценяват от обществото като приоритети, които трябва да залегнат в следващо управление на по-предна позиция, обясни Геновева Петрова.

Снимка 521586

Източник: Алфа Рисърч

64% смятат, че глобалното затопляне и климатичните промени ще имат последствия върху всички.

По друга линия проучването показва, че се рискува да се събудят по-остри настроения срещу европейската политика и че има политически представители, които не се притесняват да ги експлоатират в по-голяма или малка степен.

"Настроението е срещу застрояването на парковете, има разбиране за това, че трябва да се полагат усилия в това отношение. Има разбиране за такъв тип защита на паркове и природни резервати, без да сме убедени, че всички, които подкрепят, си представят това", сочат нагласите в проучването на "Алфа рисърч".

48% подкрепят мерките за данъчни облекчения за бизнеса при намаляване на замърсяването. Има нагласа и за смяна на старите покриви със соларни и за старите автомобили и нуждата да не бъдат внасяни в България.

43% от пълнолетните български граждани осъзнават и споделят разбирането, че освен политика на централно държавно равнище решаването на проблемите изисква и личния принос на хората, този дял все още е по-нисък в сравнение с хората, които смятат, че екопроблемите са сериозни.

Положителна новина е, че съществена част от българските граждани си дават сметка за необходимостта от лична организираност на тези проблеми.

Какво са готови да направят хората - доброволен труд по залесяване, намаляване употребата на пластмаса и битови отпадъци, 24% вече прилагат разделно събиране, 64% са склонни да приложат топлоизолация в своето ежедневие, 27% вече са го направили.

Има обаче само 51% информираност за зелената сделка. Над 70% смятат, че това е важна тема, хората подкрепят тези политики, но не знаят достатъчно.

Снимка 521587

Източник: Алфа Рисърч

Най-слабо подкрепяните мерки са: Само 6% смятат, че България ще се откаже от ядрената енергетика, 5% - че ще се премахне използването на природен газ, а използването на нефт - 5%.

От своя страна Юлиан Попов, старши политически съветник за ЦИЕ на Европейската климатична фондация, коментира няколко посоки.

По думите му, когато се говори за "зелена сделка", общата селскостопанска политика е по-скоро проблем, тя се опитва да промени и да модернизира общо селскостопанска политика, но тя е насочена отделно. "Има обща политика към нея и "зелена сделка" със собствен коридор към нея, той е представен в две от стратегиите - за биоразнообразието, от фермата до вилицата", каза той.

Мария Трифонова, гост-изследовател в ЕСВП и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, коментира, че "зелената сделка е очаквана стъпка в европейската климатична политика", но днес вече говорим за нов икономически модел, икономика и обществен модел, които са сведени до екологичен и обществен отпечатък завинаги, както и приемане на отпадъците като ценен ресурс".

"Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, трябва да се преосмисли как ги използваме и това да е по най-умен начин. Ще изоставаме по внедряване на екоиновации и това се отразява на нашата конкурентоспособност, за произведена единица потребяваме един и път половина повече енергия, отколкото други държави, средно за ЕС", каза Трифонова.

Тя смята, че огромен потенциал за страната ни има по отношение на оползотворяване на отпадъците. Над 60% са в сметища, това са отразява на бюджетите на общините, едва 1/3 от тях смогват да рециклират 55%, от там нататък по отношение на оползотворяването на ресурсите не успяхме да ангажираме гражданите си да участват в неенергийния преход.

Специалистът посочи, че последната година се наблюдава само повишение на индустриалното ВЕИ потребление, което не влиза в официалната статистика, развива се техническото знание, което изнасяме в чужбина.

По отношение на конкурентоспособността тя да се базира не само на внедряването, а при въвеждането на инфраструктура и тя да бъде въведена в икономическа структура - "все по-често се говори за това как Европа се конкурира със САЩ и Китай и кой ще е технологичен лидер.

"Страната ни има потенциал и не се опитваме той да бъде разраснат, българските компании трябва да си намерят своите ниши, така че да оползотворят компетенциите си, да се осмисли къде е мястото ни, всяка една инвестиция трябва да бъде погледната от призмата за местния бизнес и местната общност", добави Мария Трифонова.

Снимка 521588

Източник: Алфа Рисърч

Според нея страната трябва да модернизира своята икономика, индустрия и енергетика за изцяло нов модел, технологиите са важни, но не са единствената предпоставка, няма да е достатъчно само да бъдат внедрени.

В сектор "Транспорт" няма да е достатъчно да заменим автомобилите си, а да стимулираме всякакви бизнес модели и да отправим вниманието си за бърз обществен транспорт в сравнение с личен автомобил.

По отношение на парите за "Зелената сделка", говори се за голяма сума - "най голямата досега, но тази информация е толкова мащабна, че всяка една политика на местно ниво трябва да взема под внимание как тази финансова помощ е двигател за местни инвестиции", коментира специалистът.

Общите послания са:

"Европейската зелена сделка" определя участието ни като страната във веригата на доставки, всички финансови инструменти ще следват тези приоритети, финансирането ще е просто тласък, много е важна бързината, с която ще реагираме, защото съществува голямата вероятност европейската зелена сделка да е разделна линия.

"Докато други държави се възползват от това, нека не я приемаме на максимално ниво, тя трябва да бъде проведена за местните общности, трябва да имат проектна готовност и идеи, възможността да си партнират с местния бизнес и ролята им е важна", каза Трифонова.

"Българските проекти за зелената сделка са дълг на българските власти - разговорът се прави на техническо ниво и на МС, но същински дебат по това няма и тази кампания е някакъв шанс политиците да заявят своето мнение", смята специалистът.