В България е икономически несъстоятелно да си "prosumer" - "произвеждащ - потребител" на възобновяема енергия. Това заяви Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" по време на дебат, посветен на енергийния гражданин. Дебатът се организира от представителството на Greenpeace у нас.

Централен фокус беше отреден на ролята на домакинствата като производители на възобновяема енергия.

Оказва се, че България единствена в Европа изисква от малките мощности до 30 KW редица такси и разрешения, дори производството да е за лична консумация. Така на практика режимът не се различава от този за въвеждане в експлоатация на топлоелектрическа централа.

За сравнение в Германия режимът е уведомителен. Попълва се онлайн заявление за въпросната мощност. "Попълвате го сутринта и до обяд вече имате отговор и въпросното разрешение за експлоатация", коментира Николов. У нас се счита за успех процедура, която е преминала в рамките на четири - пет месеца, а има и хора, на които това е коствало години.

Така за малките производители на енергия от възобновяеми източници често инвестицията е по-малка от последващите такси за легалната експлоатация на съоръжението. Николов констатира, че липсата на икономическа логика и стимули за малките производители, тромавата процедура по узаконяване и лицензия, прави процесът на превръщането на потребителя в производител на енергия за собствени нужди и за споделянето й в така наречената "споделена икономика" - невъзможен.

Малинка Николова от Българска соларна асоциация коментира, че за начало е редно държавата поне да не пречи на малките производители на енергия от възобновяеми източници. Тя констатира, че според целите, които страната ни си е поставила в изпълнение на ангажиментите ни към ЕС до 2030 г. трябва да се достигне 27% дял на произведената енергия от възобновяеми енергийни източници.

За сега към 2016 г. има 154 KW изградени мощности от фотоволтаици, за 2015 г. тези мощности са 170 KW, а за 2014 г. - 150 KW. Николова коментира, че общо тези мощности са колкото разходите на една сграда за нейното самостоятелно енергийно функциониране.

Николова не скри и учудването си от факта, че в София няма нито една обществена сграда, която да е инсталирала соларен панел на покрива си.

От асоциацията настояват за промяна на Наредба 6 - регламентираща начина на присъединяване към електропреносната мрежа на малките мощности, за уведомителен режим, а не разрешителен. Николова посочи, че се надява на политическа воля за промени в унисон с поставените цели за по-голям дял на енергията от възобновяеми енергийни източници.