ФК Бери: Животът на умиращия клуб

Тъй като Върховният съд отложи ликвидацията на Бери, "Four four two" публикува цялата история за тъжната смърт на Дъ Шейкърс.

Ето какво каза пред изданието Нийл Данс - футболист на клуба, който напусна:

"Когато Кен Андерсън пристигна в Болтън през 2016 година, от рано знаех, че нещо не е наред. Когато Стив Дейл дойде - не знаех.

Реших да се присъединя към Бери преди 3 години. Бях изиграл над 100 мача за Болтън, но договорът ми изтичаше. Тъкмо тогава бе дошъл Андерсън. Проведе среща с играчите и аз не бях убеден да остана. Тогава нямаше планове и идеи на къде ще тръгне отборът.

Предложиха ми нов договор, но аз предпочетох да напусна. Както в последствие стана ясно, първоначалната ми преценка за Андерсън бе правилна. За жалост, не мога да кажа същото за Дейл. Той каза правилните неща, когато купи Бери и мислех, че е добър човек, който ще поведе клуба напред.

Източник: Официален сайт на ФК Бери

Бери показа големи амбиции, когато подписах през 2016 година. Стюарт Дей бе собственик тогава. Клубът се намираше в Лига 1, но правеше всичко възможно да влезе в Чемпиъншип. Разполагаше с добри играчи, но и купуваше нови. Притежаваше добра тренировъчна база - тренирахме на старата база на Манчестър Сити в Карингтън.

Тогава бях на 33 и беше много близо до вкъщи. Смятах, че се присъединявам към един нормален, амбициозен отбор. Дей беше свестен тип. Изглеждаше като собственик, който правеше правилните неща и подписваше с правилните играчи.

Започнахме първия сезон доста добре. За първите един или два месеца бяхме на върха в класирането на Лига 1. След това обаче всичко се обърка - имахме много контузени.

Известно време не играех, защото бях със счупен крак. Когато се завърнах ме дадоха под наем в Блекпул в Лига 2, през януари. Не беше това, което планирах, но помогнах на Блекпул да спечели промоция през плейофите. В крайна сметка беше добър сезон.

Върнах се в Бери, но Лий Кларк бе станал мениджър и мисля, че искаха да намалят заплатите. Зачеркнаха ме. Забраниха ми да ходя да тренирам с отбора. Беше трудно. Исках да помогна на тима.

Източник: Официален сайт на ФК Бери

Ако ми бяха казали като мъж на мъж как стоят нещата, може би щях да ги разбера. В играта съм от доста време - играл съм също за Блекбърн, Хартлипул, Колчестър, Бирмингам, Кристъл Палас, Лестър, Бристол Сити, и Хъдърсфийлд. Но Бери не постъпиха мъжки с мен. Опитаха се да ме изгонят и ми казаха да не ходя повече на тренировки.

Никога не са казвали, че е по финансови причини, но като се върна назад - мисля, че това е била причината. Казаха ми, че не смятат, че съм достатъчно добър, но от тренировките знаех, че съм от по-добрите играчи в състава.

След това ме извикаха в офиса им и се опитаха да ме накарат да подпиша с отбори, които са под нивото ми. Джон Юстас, тогавашният мениджър на Кидърминстър, ми даде пръстен и попита дали имам интерес да поритам в отбора му. Отговорих му: "Виж, ако трябва да съм честен, смятам, че съм по-добър от това ниво в момента". Нямаше да бъда накаран да играя на ниво, от което знам, че съм по-добър. Бери се опитваха да ме убедят в обратното. Реалист съм, но си казах: "Не, ще ви покажа". Исках да докажа, че съм прав.

В крайна сметка, в последствие клубът ми се обади и попита дали ще се върна, защото отборът е изпитвал затруднения в Лига 1. Когато се върнах, се справях добре, но не след дълго, Лий Кларк бе уволнен. До края на сезона Райън Лоу бе мениджър и аз отново станах редовен. Дори получих наградата "Играч на годината". Също така Райън ме направи капитан. Бях толкова горд. Не можахме да предотвратим изпадането на клуба в Лига 2, но се върнах в отбора и доказах на всеки, който се съмняваше в мен, че е грешал.

Източник: Официален сайт на ФК Бери

Този сезон беше първият път, в който усетих, че нещо може да не е наред във финансов план с клуба. Имаше няколко пропуснати заплати. Винаги ги получавахме в крайна сметка, но това постави предупредителен флаг. Чудехме се колко още ще продължи това.

Имах няколко оферти да отида на друго място в края на 2017/18, но имах среща с Райън Лоу и председателя. Казах: "Виж, ако Райън ще е постоянният мениджър - ще подпиша." Той показа лоялност към мен и затова исках да му се отплатя. Бяхме оптимисти, че ще получим промоция за Лига 1. Имахме леки затруднения в началото на сезона, но след това дойде Ники Мейнард, който започна да бележи голове.

От септември обаче имаше отново забавяне на заплатите. Преди това ролята ми като капитан беше просто да говоря на съотборниците ми за футбол. Но от началото на миналия сезон, ролята ми беше да говоря и за неща, свързани с финансите.

В крайна сметка се стигна до там, че Стюърт Дей продаде клуба на Стив Дейл. До онзи момент не знаехме, че Дейл е платил само 1 паунд за клуба.

Не след дълго заплатите спряха и тогава нещата станаха сериозни. В Лига 1 и 2 футболистите живеят месец за месец. Имат сметки за плащане.

При Стюърт Дей имаше забавяне на заплатите, но в крайна сметка накрая ги получавахме. Казвахме си: "Може да сме в тежък период, но поне си получаваме заплатите." Връзката ни със Стив Дейл беше доста различна. Напълно се разпадна.

Първоначално му дадох време. Казах си, че все пак току-що е поел клуба. Но след като не получихме заплатите си, започнахме да мислим: "Тук има някакъв проблем."

След месеци без заплата, поискахме среща. Имаше размяна на реплики. Обеща ни, че ще ни плати същия месец. Накарахме му да подпише документ и той подписа. Но в крайна сметка заплати така и не получихме.

Това е моментът, в който настроението на футболистите наистина се промени. Бяхме отвратени. Някои от играчите бяха близо до това да изгубят домовете си.

От тогава се даде повече гласност на този проблем. Въпреки че бяхме в топ 3 в Лига 2, никой не знаеше за тази ситуация. Беше време хората да научат.

През цялото време Райън Лоу беше фантастичен. Виждаше ефекта, който имаше върху отбора. Той винаги беше там, за да разговаря и се опита да окаже натиск върху председателя. Той направи най-доброто, което можеше. Работата, която свърши като мениджър, беше невероятна.

Трудно е да не се разсейваш при такава ситуация, но ние се мотивирахме. Когато наистина получихме промоция, не се зарадвахме подобаващо. Това бе петата промоция в кариерата ми и атмосферата бе много различна, в сравнение с другите. Имахме страхотен отбор и играехме добър футбол, но другите неща омаловажиха това.

Миналият сезон бе един от най-добрите, които съм имал във футбола. По средата на сезона летях, за да играя за Гвиана по време на международната пауза. През март се класирахме за Златната Купа - първият голям финал, до който Гвиана някога са стигали. Прекарах лятото си в САЩ. Играхме срещу домакините, които имаха Кристиан Пулишич и блестящ халф. След това играх срещу Панама и вкарах за Гвиана първия в историята гол в турнира - и втория също. След това срещу Тринидад и Тобаго отново се разписах. Беше невероятно изживяване, представяйки нация на Златната купа, а отзивите от Гвиана бяха невероятни.

След това се върнах обратно в Ангиля развълнуван за сезона. Райън Лоу напусна и няколко от играчите го последваха. Всеки един играч от началото на XI миналия сезон напусна. Избрах да остана заради това, което преживях с Бъри, а също и заради семейството ми. Не исках да се движа из страната. Имах връзка с феновете и хората в клуба.

Източник: Официален сайт на ФК Бери

Пол Уилкинсън стана новият мениджър, Дейв Джонс бе там също. Бяха останали само трима или четирима играчи по договор - останалите на тренировка бяха на проби. Имахме около 16 или 17 играчи. При тези обстоятелства беше трудно да се привлекат необходими качествени играчи.

Клубът се опитваше да постигне сделка, за да изчисти всичките си дългове. Надявахме се, че след като това се случи, можем да започнем да привличаме играчи отново. Когато тази сделка с ДСК (доброволно споразумение на компанията) бе договорена през юли, си казахме: "Добре, готови сме". Но всъщност не бяхме. Нещата продължаваха да се влачат. Тогава разбрахме, че няма да ни бъде позволено да играем първата си игра през сезона срещу МК Донс. В този момент разбрахме решението, защото нямахме достатъчно играчи. Все още тайно се надявахме, че ситуацията ще бъде решена. Тогава обаче втората игра бе спряна. След това и третата. Започнахме да се чудим какво става. Започнах да си мисля: "Сега вече има истински проблем".

Нещата ставаха все по-лоши за Бери. Не бях разговарял със Стив Дейл от срещата, на която обеща да ни плати в рамките на шест дни.

Започна да се говори, че ще изхвърлят клуба от лигата. Предоставиха на клуба допълнителни няколко дни, до 17:00 часа на 27 август. Надявах се, че на 31 август най-накрая ще успеем да изиграем първия си мач от сезона срещу Донкастър.

Но, като играчи, все още не знаехме какво се случва.

Източник: Официален сайт на ФК Бери

До вечерта стоях на компютъра, надявайки се на чудо. След това обаче получих известие, гласящо: "Бери: изхвърлен от Английската футболна лига". Не можех да повярвам. Буквално не можех да повярвам. Всичко приключи. Бях безработен - друг футболист без клуб. На следващия ден отидох на стадиона и говорих с привърженици. Питаха ни дали сме знаели, че ще се случи това. Всичко, което можех да кажа, беше "не", бяхме като тях - надявахме се, че всичко ще бъде наред. Съчувствах и на персонала. Толкова много хора бяха съкратени и толкова много хора останаха без заплати. Видяхме служители да плачат. Когато собственикът вижда такива неща и все още нищо не се случва, това ви кара да поставите под въпрос вашата вяра в човечеството.

Изхвърлянето на Бери от лигата бе твърде драстично. Чувствах, че водим луда битка, не само срещу нашия собственик, но и срещу Английската футболна лига. Благодарен съм, че бившият ми клуб Болтън оцеля. Те са друг страхотен клуб с огромна история, но финансовата им криза вероятно засенчи случилото се в Бери. И двата клуба бяха в сходна ситуация, но светлината на прожекторите беше върху тях. На Болтън бе позволено да играят мачовете си, ние бяхме на заден план. И на двата тима бяха дадени срокове в един и същи ден. Болтън получи допълнителни две седмици. Това остави малко горчив вкус. Въпреки че бях щастлив, че Болтън има още две седмици, вие се чудите: "Защо и ние не получихме допълнителни две седмици?"

Но се стигна дотам, че вече не ставаше въпрос за Бери или феновете - това беше Стив Дейл срещу Английската футболна лига. А от Дейл съм разочарован. В началото, исках да му дам време. Мислех, че той е човекът, който ще поведе напред клуба. Изпитвам единствено и само отвращение към него.

И все пак имам страхотни спомени от времето си в клуба. Поради ситуацията, в която бяхме, смятам промоцията от Лига 2 за едно от най-големите ми постижения в кариерата.

ФК Бери винаги ще бъде в сърцето ми".