Група от 35 държави, сред които САЩ, Германия, Австралия, Чехия, Обединеното кралство и Балтийските държави, ще поиска отстраняване на руските и беларуските спортисти от Олимпийските игри през 2024 г. Това съобщи министърът на спорта на Литва Юргита Сугздинене. "Движим се в посока, че бойкот не е необходим, защото всички страни са единодушни", каза тя.

Украинският президент Володимир Зеленски участва в онлайн среща с министри от 35 държави, за да обсъди призива за забрана, съобщи BBC. "Докато Русия убива и тероризира, представителите на терористичната държава нямат място в спорта и олимпийските състезания", заяви украинският президент, настоявайки, че това не може да бъде прикрито от някакъв въображаем неутралитет или бяло знаме. "Русия сега е страна, която залива всичко с кръв, дори бялото знаме", каза Зеленски.

Призивът за отстраняване на руснаците и беларусите от Игрите през 2024 г., пише Ройтерс, ще засили натиска върху Международния олимпийски комитет (МОК), който наскоро направи предложения да позволи на спортистите от Русия и Беларус, които не подкрепят руската инвазия в Украйна, да се състезават под неутрален флаг. Идеята на Международния олимпийски комитет е спортистите да не подкрепят на думи или на дело руската инвазия в Украйна. "Отстраняването на спортисти въз основа на паспорта им е несъвместимо с ценностите и мисията на Олимпийската харта. Може би руските и беларуските спортисти ще могат да се състезават под неутрален флаг на Олимпийските игри през 2024 г. в Париж", заяви миналата седмица ръководителят на МОК Томас Бах.

Фактически след руското нахлуване в Украйна спортистите от двете страни са в състояние на забрана с изключение на някои спортове, които допускат руснаци и беларуси под неутрален флаг, като например тениса. Още в края на 2022 г. МОК започна да лансира идеята за частично завръщане на руснаци и беларуси. Тази тема беше обсъдена на срещата на върха за Олимпийските игри през декември. МОК също така припомни, че на летните игри в Барселона през 1992 г. е било позволено да участват "независими" спортисти от Югославия, въпреки че тогава страната е била под санкциите на ООН.

Но МОК не е готов да допусне руснаците и беларусите до Олимпийските игри без условия, според официалната позиция, огласена на 25 януари.

Условията са само две, като първото от тях не е нещо ново за руския спорт - спортистите ще трябва да се състезават в неутрален статут (т.е. без знамето и химна). Това беше и форматът, който Русия използва на последните Олимпийски игри, но не заради войната, а заради допинг скандала.

Принципът на индивидуален подбор, който МОК предлага, вече е познат на руснаците. От 2015 г. насам Русия се опитва (засега безуспешно) да разреши допинг скандала, който избухна след публикуването на няколко доклада за системна употреба на забранени препарати от руски спортисти. Това вече предизвика проблеми на Олимпийските игри в Рио 2016 - не всички бяха допуснати. На Олимпийските игри в Корея през 2018 г. руските спортисти се състезаваха на игрите с неутрален статут, а за допускането им до състезанията отговаряше специална комисия.

Второто изискване е политическо - ще бъдат допуснати само тези спортисти, които "напълно спазват Олимпийската харта", което означава, че не са нарушили мирната мисия на МОК и не са подкрепили активно войната в Украйна.

По-трудно е да се каже как ще проработи подборът по "политическия" критерий, предложен от МОК - подобни прецеденти в историята на олимпийското движение не е имало досега. Например, не е ясно какво точно се счита за подкрепа на войната. Теоретично, това могат да бъдат публикации в социалните медии, изказвания в интервюта и дори участие в тържествени събития с участието на руски официални лица, на които спортистите редовно са канени.

Например някои руски олимпийци участваха в митинг в Лужники през март миналата година, формално за да отбележат поредната годишнина от анексирането на Крим. Сред тях бяха, наред с други, руската ски звезда и олимпийски шампион Александър Болшунов, олимпийският шампион по плуване Евгений Рилов и фигуристите Евгения Тарасова и Владимир Морозов. Някои от тях излязоха на сцената със знака Z, който се превърна в един от символите на инвазията в Украйна.

Не е ясно какво очаква спортистите, представящи отборни спортове. На Олимпийските игри през 2018 г. беше намерено решение - хокеисти, фигуристи и други се състезаваха под флага на Руския олимпийски комитет. Но в насоките на МОК вече твърдо се посочва, че "спортистите не могат по никакъв начин да представляват държава или организация в собствената си страна".

Освен това МОК подкрепи идеята на Олимпийския съвет на Азия да се разреши на руснаци и беларуси да се състезават в техния кръг състезания, което би помогнало на спортистите да се класират за Олимпийските игри. Но и тук има много въпроси и макар темата да се обсъжда от една година не са взети никакви конкретни решения. Например Руският футболен съюз (РФС), който разглеждаше идеята, отложи обсъждането ѝ, а Азиатският олимпийски съвет заяви, че за руснаците и беларусите ще трябва да се разработи специална квотна система, за да не се накърнят интересите на азиатските спортисти.

Спортистите ще трябва да се подложат и на строги тестове за спазване на всички антидопингови правила.

Важно е да се разбере, че засега позицията на МОК трябва да се възприема само като начало на диалог относно допускането на спортисти от Русия и Беларус до световни състезания, а Комитетът смята да проведе консултации с всички заинтересовани страни. Освен това МОК подчертава, че решението да се разреши на руснаците и беларусите да се върнат на дадено състезание ще бъде взето единствено от федерациите на спортовете, които са домакини на тези състезания. В момента препоръките се отнасят само за Олимпийските игри през 2024 г., а дали спортистите от Русия и Беларус ще могат да участват в световни първенства, европейски и други стартове, все още е отворен въпрос.

Какво казват за тази идея в Русия?

Руският спорт прие идеята на МОК нееднозначно. Онези, които се противопоставят на идеята, твърдят, че руските спортисти всъщност са принудени да се откажат от страната си. Онези, които подкрепят идеята, твърдят, че кариерата на спортистите е кратка и трябва да им се даде възможност да се състезават при всякакви условия. Тези гласове за значително по-малко.

"Опитът на МОК да позволи на нашите спортисти да се състезават на международни състезания и евентуално на Олимпийските игри със сигурност се приветства от сърце. Но що се отнася до допълнителните условия, категорично не сме съгласни с тях. Олимпийската харта постановява, че всички спортисти трябва да участват при равни условия", заяви Станислав Поздняков, ръководител на Олимпийския комитет на Русия. Според Поздняков политическият компонент е "абсолютно неприемлив" за олимпийското движение. Той описва предложението на МОК като опит да се направи стъпка в посока на спортистите, но за съжаление и "две стъпки в обратна посока".

Функционерът обаче не чете предложението на МОК като изискване руските спортисти да осъдят войната в Украйна: "Това заключение е погрешно, подобни искания дори не са включени в настоящите критерии, които продължаваме да считаме за неприемливи. Не се споменава пряко за приветстване или неприветстване на "специалната военна операция."

Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков уклончиво коментира темата, като отбелязва, че в препоръките на МОК "има твърде много политика". Според Песков това "би трябвало да е чуждо на идеите на олимпийското семейство".

Министърът на спорта Олег Матицин също се противопостави. "Никаква политика не може и не трябва да се намесва в спорта, няма място за спекулации относно специалната военна операция. За нашите спортисти е чест и гордост да се състезават за родината си, така е било винаги."

По-остри изказвания бяха направени от бивши спортисти, особено от тези, които сега са депутати в Държавната дума. Ирина Роднина, трикратна олимпийска шампионка по фигурно пързаляне, нарече предложението "провокация", която ще доведе до раздор в обществото и сред спортистите и по което не могат да се правят отстъпки.

Светлана Журова, депутат и олимпийски шампион, също предположи, че селекцията на политически принцип може да доведе до "разцепление в обществото": "С подобни предложения те искат да накарат обществото да се усъмни какво не е наред с този спортист? Не е ли той патриот", възмути се Журова.

Владимир Драчев, бивш депутат от Думата и четирикратен световен шампион по биатлон, пък определи предложението на МОК като унижение за страната". Той предполага, че спортистите "ще бъдат принудени да подпишат декларация, която ще изисква от тях да се откажат "от майка си, от баща си, от страната си".

Активните спортисти са много по-предпазливи в коментарите си за инициативата на МОК. Така например шахматистът Сергей Карякин, доверено лице на Владимир Путин и под санкции от март 2022 г. заради подкрепата си за войната в Украйна, заяви, че "няма да се откаже от позицията си".

Думите на Бах, че ще позволи на руснаците да се състезават, се харесаха на Ирина Винер, ръководител на Общоруската федерация по художествена гимнастика (ARF). "Подобно изявление може само да се приветства. Но все още има голяма пропаст преди официалното вземане на такива решения. Например, наскоро беше обявено, че руските спортисти нямат право да участват в Европейските игри през 2023 г. в Полша", каза тя.

Вярно е, че не е ясно как новите критерии на МОК ще се отразят на Винер и нейните спортисти: треньорката неведнъж е изразявала подкрепа за Путин, а нейните ученици участваха в митинг за подкрепа на войната заедно с президента.

Звездата на беларуския биатлон Динара Алимбекова е по-скоро против предложението на МОК, но руската биатлонистка Наталия Гербулова заяви, че "никой не би отказал" да се състезава под неутрален флаг. 16-годишната състезателка по фигурно пързаляне София Муравьова също е готова за такъв статут: "Не е мое решение, но с удоволствие бих се състезавала. Дайте ми леда - ще го направя."

Украйна vs МОК

Световната общност също няма еднозначна позиция. Основният критик на идеята е Украйна - властите на страната са категорично против предложенията на МОК. Президентът Володимир Зеленски написа писмо до френския президент Емануел Макрон - Париж ще бъде домакин на Летните олимпийски игри през 2024 г.

"Опитите на Международния олимпийски комитет да върне руските спортисти към състезанията и Олимпийските игри са опит да се каже на света, че терорът може да бъде нещо приемливо. Сякаш човек може да си затвори очите за това, което Русия прави с Херсон, Харков, Бахмут и Авдеевка", пише Володимир Зеленски. Той също така покани ръководителя на МОК Томас Бах да посети Бахмут, около който в момента се водят тежки боеве, за да "види с очите си, че неутралитет не съществува". "Очевидно е, че всяко неутрално знаме на руски спортисти е изцапано с кръв", пише Зеленски.

Ръководителят на Националния олимпийски комитет на Украйна Вадим Гуцайт предупреди, че ако позицията на Украйна не бъде чута, страната може да обмисли бойкот на Олимпийските игри.

Михаил Подоляк, съветник на началника на кабинета на Зеленски, оценява идеята на МОК още по-строго. С предложението си "МОК насърчава войната, убийствата и разрушенията. МОК с удоволствие наблюдава как Руската федерация унищожава Украйна, а след това предлага на Русия платформа за популяризиране на геноцида и насърчаване на нови убийства. Очевидно е, че руските пари, които купуват олимпийски лицемерие, не мирише на украинска кръв. Така ли е, г-н Бах", пише той в Туитър.

Реакцията на МОК на думите на Подоляк беше остра. "МОК отхвърля по най-категоричен начин това и други клеветнически твърдения. Те не могат да послужат като основа за каквато и да било конструктивна дискусия", заявиха от пресслужбата на комисията и обещаха да се въздържат от по-нататъшни коментари по въпроса.

Самият Томас Бах беше по-примирен в изказването си. "Знаем гледната точка на Украйна, която не само иска да изолира Русия като държава, но и да изолира всички руснаци напълно", каза той и продължи: "Солидарността с украинските спортисти остава. Отделните спортисти обаче не бива да бъдат дискриминирани, дори ако държавите са в конфликт."

Украинските официални лица не са убедени в това. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба обърна внимание на факта, че много от руските спортисти са членове на ЦСКА - Централният спортен клуб на армията.

От юридическа гледна точка Кулеба е прав. Освен това и на много руски спортисти са присъдени военни звания за победите им, например олимпийската шампионка от Токио 2020 Мария Ласицкене е капитан в руските въоръжени сили, а гимнастикът Никита Нагорни е прапоршчик от Росгвардия и началник на Генералния щаб на Младата гвардия.

Как се възприема идеята на МОК от други страни?

Други държави също са разделени по отношение на предложенията на МОК. Олимпийският съвет на Азия го подкрепя. Европейските олимпийски комитети излязоха с изявление, че на спортистите не трябва да се забранява да се състезават само въз основа на тяхната националност, но и че руснаците и беларусите няма да бъдат допуснати до Европейските игри в Полша през 2023 г.

Кметът на Париж Ан Идалго също, че на спортистите не трябва да се забранява да се състезават. "Но подобно на голяма част от спортната общност мисля делегацията от Русия да се състезава под неутрален флаг, а не под своя", добави тя.

В дебата се включи дори италианският министър на отбраната Гуидо Крузето (Италия ще бъде домакин на зимните игри през 2026 г.). Той "вярва, че е погрешно да се отнасяме към всички руснаци като към врагове".

Но президентът на Литва Гитанас Науседа се изказа категорично против допускането на руснаците. Според него това би било заобиколно отслабване на самата позиция на западните държави - "през задния вход" и реално подпомагане на Русия. Същата позиция заемат и Латвия и Естония.

Министърът на спорта на Полша Камил Бортничук заяви, че Варшава възнамерява да сформира коалиция, за да окаже натиск върху МОК и да попречи на руснаци и беларуси да присъстват на игрите.