Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание.
А според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т.нар. „минимално насилие”.

Видео инсталацията „Шамарената фабрика” на Георги Господинов се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца.

Явявайки се в едно ново, неочаквано амплоа, Георги Господинов ни изненадва, но и ни предлага едно радикално продължение на заниманията си с детството и със социализма, които познаваме от романа „Физика на тъгата” и от проектите „Аз живях социализма” и „Инвентарна книга на социализма”.

Заедно с това инсталацията „Шамарената фабрика” отдава почит на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на „минимално насилие” над деца, някои от тях класически за българските кино зрители.

Наред с това новият визуален проект на Господинов има социален ангажимент, отворен е към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца у нас. 

Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара.

Откриването на видео инсталацията ще бъде точно в 19:00 ч. на 16 юни в галерия „Credo Bonum” в столицата.

Инсталацията ще може да бъде видяна до 26 юни в галерията на ул. „Славянска” 2.