Зъби, кости, орнаменти и каменни сечива от пещерата Бачо Киро в днешна България разкриха, че първите съвременни хора са заселени в Европа още преди 47 000 години, според нови изследвания, съобщава СиЕнЕн.
Висулки, изработени от зъби на животни и каменни сечива, преди това са приписвани на неандерталците. Но точните техники за разапознаване разкриха, че костните фрагменти и зъбите всъщност принадлежат на ранните съвременни хора. Изследователите вярвали, че съвременните хора са пристигнали в Европа преди около 45 000 години и са знаели от нямерени артефакти, че последният неандерталц е изчезнал в Западна Европа преди 39 000 години.
Новите открития тласнаха датата на пристигане на съвременните хора в Европа и позволиха още повече припокриване на съществуването на съвременните хора и неандерталците, повдигайки интригуващи въпроси за това, което това припокриване предизвика и създава.
"Пионерски групи от съвременни хора навлизат за първи път в средните ширини на Евразия", коментира в имейл до СиЕнЕн Жан-Жак Юблин, автор на изследването и директор на отдела за човешка еволюционна антропология на Макс Планк. "Те водят ново поведение в Европа и взаимодействат с местните неандерталци. Те си разменят гени, но и техники. Видът висулки, открити в Бачо Киро, ще бъдат произведени по-късно и от последните неандерталци в Западна Европа."
Разкопки, изследващи първоначалния горен палеолитен слой I в пещерата Бачо Киро, са извършени през 2015 г. в България. Кости от Homo sapiens са възстановени от този слой заедно с каменни инструменти, кости на животни, костни инструменти и висулки.
"Тази ранна вълна на модерно заселване до голяма степен предшества окончателното изчезване на неандерталците в Западна Европа 8000 години по-късно. Подобно хронологично припокриване на двата вида в Европа показва, че подмяната на един вид с друг е по-сложен процес от този, който досега предвиждаха повечето учени."
Изследователи разкопаха пещерата през 2015 г., проучвайки слой, богат на хиляди животински кости, инструменти, изработени от камък и кости, висулки и мъниста и фрагментираните останки от пет Homo sapiens.
Органичната материя на костите е добре запазена, което означава, че те могат да бъдат точно датирани, самите кости са фрагментирани. Аналитични техники като молекулярен анализ и протеинови последователности им позволяват да установят дали костите принадлежат на животни или хора. Но животинските кости са също толкова важни, защото са доказателства за въздействието на древните хора.
"По-голямата част от костите на животните, които датираме от този отличителен, тъмен слой, имат признаци на човешко въздействие върху костните повърхности, като например следи от отделяне на месото и костите, което, наред с преките данни на човешките кости, ни предоставя наистина ясна хронологична картина за това кога Homo sapiens за първи път окупира тази пещера, в интервала от 45 820 до 43 650 години, а потенциално още преди 46 940 години", обяснява в изявление Хелън Фаулас, автор на изследването и докторант от Института за еволюционна антропология Макс Планк.
Изследователите успяват да получат невероятна точност в датирането на костите, нещо необичайно за този конкретен период от време въз основа на фрагментираните доказателства, останали след това. Тяхната уникална комбинация от различни анализи, включително радиовъглеродни и генетични датировки, е нещо, което изследователите смятат, че скоро ще стане стандарт при изучаването на обекти от този период, за да определят как съвременните хора изместват неандерталците, коментира Юблин.
Съвременните хора, пристигнали в Европа преди 47 000 години, вероятно са дошли от Африка, или "региони на портата на Африка". И каменните инструменти, които са останали в пещерата, са подобни на тези, открити на подобни датирани обекти в Турция, Ливан и Израел, допълва тя.
Каменните инструменти включват кремък, някои от които са донесени в пещерата от 111 мили и са оформени в остри остриета за лов и колене на животни.
Най-популярните животни, ловувани от тези съвременни хора, включват бизони и елен. След това костите им са направени в други инструменти или лични украшения. Някои от висулките включват и зъби от пещерни мечки.
Пещерата е важно място от периода на късния палеолит, започнал преди 40 000 и 50 000 години.
"Началният късен палеолит в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен късен палеолит в Европа", коментира Ценка Цанова, съавтор и докторант от департамента по човешка еволюция в Института за еволюционна антропология Макс Планк. "Той представлява нов начин за изработка на каменни инструменти и нови набори от поведение, включително изработка на лични орнаменти, които са отклонение от това, което знаем за неандерталците от този период.
"Началният късен палеолит вероятно има своя произход в югозападна Азия и скоро след това може да бъде намерен от пещерата Бачо Киро в България до обекти в Монголия, тъй като Homo sapiens бързо се разпростира из Евразия и се натъква, повлиява и в крайна сметка замества съществуващите архаични популации на неандерталци и денисови хора", допълва Цанова.
А инструментите и висулките, подобни на остриета, представляват едни от най-ранните примери за технологиите от онова време, които са използвани и споделяни от съвременните хора още преди 47 000 години.
"Ако неандерталците бяха създали тези "модерни" инструменти и бижута, това би означавало, че те имат по-напреднали познавателни способности от признатите по-рано", коментира Шара Бейли, съавтор на проучването и доцент в катедрата по антропология на Нюйоркския университет.
"Въпреки това има някои прилики в производствените техники, използвани от Homo sapiens при Бачо Киро и неандерталци на други места, от което става ясно, че между двете групи е имало културно взаимодействие и предаване."
Сега изследователите имат повече въпроси въз основа на своите открития, като например какво се е случвало през тези 8000 години, когато неандерталците и съвременните хора се съществували заедно, преди неандерталците да изчезнат завинаги.
Две проучвания за откритията от пещерата Бачо Киро са публикувани в понеделник в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution.
USD
CHF
EUR
GBP
