Бивш посланик на България смята, че призивът Албания да признае българското малцинство в страната е само с пожелателен характер.
Става дума за приетата резолюция на Европейския парламент за Албания, в която, по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, беше включен текст, потвърждаващ правата на българското население в Мала преспа, Голо бърдо и Гора.
Приетият доклад, в който се призовава Албания да признае българското малцинство там, е с пожелателен характер, коментира д-р Боби Бобев, който е бивш посланик на страната ни в Тирана и доктор по история от Института по балканистика към БАН.
"Всичко започва от това, че при очертаването на границите на Албания в периода на войните се получава така, че села, намиращи се в районите на Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора, остават на албанска територия", каза Бобев.
По думите му по онова време въпросът за националния характер на това население въобще не е стоял.
"Това е било съвършено ясно. Нещата обаче не се развиват позитивно по политическа причина, защото между Албания и България стои територията на Македония, която се съпротивлява, но това не значи, че българската държава е спирала да работи по въпроса", каза още бившият посланик.
Неблагоприятният момент за нас се явяват резултатите от последното преброяване, допълни още Бобев, пояснявайки: "Това население е силно раздвоено в чувствата си между България и Македония. Това население от 30-40 хиляди души, то трябва да има достатъчно ясно формулирани условия за идентификация и реализация".
Експосланикът каза, че предстоят промени в албанското законодателство.
"В коментарите срещам неправилното твърдение, че всичко зависи едва ли не единствено от нашата позиция, от нашата политика. Проблемът е вътрешен за Република Албания, те трябва да решат", заключи той.