Над 30 на сто от дохода с българите харчат за храна. Същевременно над 900 хиляди тона храна се изхвърля всяка година у нас. От тях биват оползотворени едва 260 хиляди тона.

"За мен като гражданин е тежко, когато видя нашите баби, дядовци, бащи и майки да оглеждат контейнерите в търсене на храна. Това е социално безотговорно и силно вярвам, че бизнесът трябва да вземе активна страна."
За това призовава българският евродепутат Момчил Неков по повод приетия вчера от Европейския парламент доклад относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните. С гласувания документ се поставят за цели хранителните отпадъци да бъдат намалени с 30% до 2025 г. и д 50% до 2030 г. при базова година 2014 г.

Според Неков не трябва да чакаме съвети за добри практики от вън, а трябва сами да предложим мерки за оползотворяване на остатъчния хранителен ресурс.

Той оценява високо действията, които българският омбудсман Мая Манолова предприе за отпадането на ДДС върху дарените храни, както и усилията и постигнатото от Българската хранителна банка. По оценки на организацията, 1,58 милиона българи живеят в лишения и изпитват недостиг на храна. Повече от 40% са българите, които живеят под прага на бедността. За всяко 3-то българско дете, за всеки 2-ри възрастен човек или за всяко 4-то семейство в България гладът е ежедневие.

Според българския евродепутат, борбата с този социален проблем трябва да бъде диктувана от правителството, а не да се очаква само от гражданите и неправителственият сектор да настояват за това.

С доклада за ефективното използване на ресурсите евродепутатите призовават да се премахнат съществуващите ограничения върху даряването на храна при дейности като събиране, транспортиране, съхранение и разпространение.

Текстът също така призовава за повече яснота относно етикирането на продуктите с "най-добър до" и "срок на годност", защото храната може да се консумира, дори и след като срокът на етика "най-добър до" изтече.