Европа и в момента е на различни скорости. Важно е не само да казваме - не искаме Европа на различни скорости, а да ни е ясно как да не останем в най-изоставащата скорост.

Това коментира за News.bg проф. д-р Ингрид Шикова, един от основателите на специалност "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Шикова разкритикува определението "Европа на различни скорости" заради липсата на единна посока, в която да се движат страните членки на ЕС. По думите й по-правилно би било определението "Европа на различните групи".

"Имаме най-различни конфигурации. В своята нова книга "Последният шанс за Европа" Ги Ферхофщад от Европейския парламент е очертал 12 съюза на европейско ниво - Шенгенско пространство, Банков съюз, Петентен съюз и др., в които не участват всички държави. Тази разпокъсаност на интеграцията до известна степен съществува и сега. Дори, не е съвсем правилно да използваме и многоскоростна Европа. Когато говорим за Европа на различни скорости, си представяме една посока, по която всички вървим. Някои карат по-бързо, а други малко по-бавно, но всички вървят в една посока. В момента ситуацията не е такава. Не всички искат да вървят в една посока", коментира проф. Шикова.

Тя даде пример с икономическия и паричен съюз, в който не всички държави членки биха искали да участват. "Аз дори престанах да я наричам Европа на различни скорости. Мисля, че едно по-правилно определение би било, Европа на различните групи, каквито са Вишеградските страни, например", каза още проф. Шикова.
Такъв пример е и срещата във Версай на правителствените ръководители на Франция, Германия, Италия и Испания. "Ние с Румъния също ще обсъждаме тези въпроси. Ситуацията тепърва ще се обсъжда. До края на годината трябва да има визия за това как ще върви Европейският съюз и как ще се движат страните", уточни проф. Шикова.

Тя бе категорична, че е важно, не само да казваме, ние не искаме Европа на много скорости, а да ни е ясно, как да не останем в най-изоставащата скорост или както често се казва в периферията. "Това е основното, към което трябва да се стремим като страна член на ЕС", категорична бе проф. Шикова.

"Вярно е, че за сега се очертава най-вероятен този трети вариант, при който всеки се движи с такава скорост, каквато би искал. Според мен той е и най-реалистичен. Разбира се, аз бих предпочела да е последният вариант, при който всички сме за повече Европа, но по мое мнение, той се очертава като труден за изпълнение", коментира още преподавателят.

По думите й много по-вероятно е наистина да се отиде към варианта, при който някои от държавите решават да правят повече интеграция. Пътят на диференцираната интеграция зависел от три важни предпоставки, които трябва да съществуват заедно.
Първото от тях е да има държави членки, които искат да вървят към по-близка интеграция. Второ да има политики, които ако се осъществяват на европейско равнище, да дават по-добри резултати. Тоест - да засилят капацитета на ЕС да решава проблеми. Третата предпоставка е свързана с модела на реализация на диференцираната интеграция, дали тя ще се случва в рамките на съществуващите институции или ще се наложи промяна.

"Всичко зависи, как ще бъде организирана тази интеграция, наречена диференцирана. Тези страни, които ще тръгнат напред, които примерно ще решат да правят по-близък съюз в политиката за отбраната или дори в политиката за научните изследвания, как ще бъдат организирани, как ще става проникването на други държави след това", коментира проф. Шикова.

Тя отбеляза, че е важно държавите да не се капсулират в едно ядро, така че останалите да не могат да проникнат. "Най-добре би било те наистина да са "авангард" - както ги нарича и Жак Делор. Тоест те да дърпат останалите. Да могат да привличат останалите, ако наистина резултатите от това, което правят, са добри и привлекателни. Така и другите ще си кажат, нека и ние се присъединим към тях", заяви проф. Шикова. По думите й тези страни, които са авангард следва да се опитат да съдействат и да помогнат на останалите, да са солидарни с тях.

Предстои в рамките на цялата 2017 година на европейско ниво и в България да протече дебат във връзка с предложените сценарии в Бялата книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Проф. Шикова коментира, че визията кой от вариантите ще бъде водещ трябва да е ясен преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.

По отношение на Бялата книга, проф. Шикова заяви, че това е отдавна очакван документ, като размисълът за това каква Европа искаме, е започнал още след референдума във Великобритания. Предстои в края на този месец на 25-ти март да се съберат държавните и правителствени ръководители в Рим - от една страна, за да честват тази 60-годишнина от подписването на Римските договори и освен това да очертаят бъдещия път на ЕС.

"Въпреки, че до края на годината ще текат дискусии за бъдещето, цялата 2018 година ще бъде много интензивна в това отношение. Очаква се през 2019 г., когато дойдат изборите за ЕП, да има ясно виждане за това, къде отива ЕС", заяви проф. Шикова. Според нея страната ни е пропуснала този дебат за това какъв Европейски съюз искаме при присъединяването на страната през 2007 г.

Проф. Шикова отбеляза, че България ще има много сериозна роля при поемането на ротационното председателство на ЕС през 2018 г. По думите й това няма да е просто матура, а държавен изпит след университет, който изисква много по-сериозни умения. "Така че, наистина ние имаме възможност да играем съществена роля в тази дискусия", каза още тя.