Г-жо Майдел, пред България стои изключително важно предизвикателство - председателството на ЕС. Каква е рецептата за успешно българско председателство?
Успешни предишни председателства на средно-големи европейски държави като България показват, че в основата им са доброто планиране и координацията най-вече с останалите страни от триото и Европейската комисия. Естествено, предвид големите теми, които ще са в европейския дневен по време на нашето председателство - Брекзит, мигрантския натиск към ЕС, бъдещето на Съюза, ще е полезно, ако координираме плановете и приоритетите си и с други страни-членки. Радващо е че все по-често се дебатира за Председателството и то става част от дневния ред на обществото ни. Но е важно да възприемем нагласата, че то е не само предизвикателство, но и възможност, която няма да имаме скоро.

Пред България се отваря шанс да демонстрира своите идеи за развитие на ЕС и да бъде активен участник в създаването на европейските политики. Важно е да си поставим амбициозни целите, които са и постижими в рамките на краткия период от шест месеца.

Къде виждате новите технологии и дигитализацията в председателството ни?
Както споменах, дневния ред на българското председатеслтво ще бъде белязан в голяма степен от горещите теми в ЕС. Въпреки оптимизма ми, не мисля, че е реалистично някоя от тях да бъде решена в рамките на нашата ротация. Но приоритизирането на секторна тема като дигитализацията може да бъде добра стратегия за запомнящо се председатеслтво с положителен ефект върху целия ЕС. Ако заложим на теми като финансови технологии (Fintech), киберсигурност, икономика на данните, онлайн платформи, можем да постигнем измерим успех, който ще бъде високо оценен от всички държави.

С какво председателството на ЕС може да даде тласък на дигитализацията и как България може да даде своя принос в тази област?
Ротационното председателстване на Съвета на ЕС дава възможност за приоритизиране на едни преговори по законодателни досиета пред други. Ако иска да продължи и засили развитието си като дигитален лидер, България може да работи за по-бързото придвижване на досиетата от пакета за Единния цифров пазар, например. Извън чисто законодателната роля, Председателството може да е шапката, под която да се организират много странични дейности. Бих искала да видя в календара на председателството, например, отбелязване на тематични дни като "дни на дигиталните технологии" или "дни на роботиката", или провеждане на състезания по програмиране, известни като хакатони, международни форуми за учени или предприемачи от сферата на ИКТ. Но това може да стане само ако в изготвянето на календара участва по-широк кръг от заинтересовани страни - бизнес, неправителствен сектор.

Вие активно работите по модернизацията на европейската индустрия, по темите за модерните технологии в промишлеността. Защо това е толкова важно и къде е България в тази сфера?
С настъпващата Дигитална революция съвсем скоро реалната икономика ще се слее с цифровата и няма да бъдат разделяни. Всеки магазин и ресторант ще продава и онлайн, всяка услуга също ще може да бъда поръчвана по цифров път. Според изчисления на Европейската комисия цифровизирането на европейската индустрия ще доведе до допълнителни приходи от 110 млрд. евро на година до 2021 г. в ЕС. Това е изключително важно за България, защото по този начин българската и европейската индустрия могат да се възползват от увеличения в икономиката в тази сфера до близо половин трилион евро в следващите пет години. Ако индустрията наистина се възползва от високите технологии, това ще е силен импулс на икономиката, ще се развие дигиталното предприемачество и ще бъдат създадени повече работни места.

Бъдещето на европейската индустрия е в пряка зависимост с дигиталната грамотност на гражданите. Хората без умения за работа с нови технологии и адаптивност ще останат изолирани от положителния ефект на дигитализацията. Затова развитието на дигитална грамостност и уменията за успех на 21-и век е една от темите, по която работа най-активно в България и Европа.

Общността обаче живее в нови реалности - Брекзит. В същото време Великобритания е една от водещите страни в дигитализацията. Как излизането й от ЕС ще се отрази на дигиталния проект, на потребителите и бизнеса, ползващи дигиталните достижения?
Въпросът дали правото на ЕС ще продължи да се прилага и до каква степен във Великобритания след напускането й на ЕС е отворен докато не се изясни какви ще са условията на напускането и каква форма на бъдещо сътрудничество ще се договори. Напълно възможно е да се уговори първо напускането и след това да започнат преговори по евентуално търговско споразумение, което ще доведе до преходен период с много правни неясноти. Например, европейските директиви изискват всяка държава да приеме свое законодателство, с което да въведе правилата от директивата. Регламентите, обаче, имат директен ефект върху правния ред на страните-членки. Така е възможно регламентите за онлайн преносимост на данни и гео-блокиране да се прилагат известно време във Великобритания преди напускането й, докато транспонирането на директивите от пакета за Единния цифров пазар най-вероятно ще бъдат забавени от бртанското правителство, докато се реши какви ще са бъдещите отношения с ЕС.

При всички положения, останалите 27 държави трябва да сме единни, че ако Великобритания иска достъп до единния пазар на ЕС, всички правила, в това число и на цифровия пазар, трябва да се прилагат. В противен случай големите британски оператори като BBC, SKY, VirginMedia ще останат без достъп до европейския пазар.

Британският комитет по дигитални умения излезе със становище преди време, че имаме сериозна нужда да работим върху компютърната грамотност на младите хора и в краткосрочен план, ако искаме да продължим да бъдем конкурентноспособни като континент. Предвид кризите, в които влиза ЕС - финансова, бежанска, Брекзит, според Вас, има ли опасност приоритетите като дигитализацията не само на икономиката, но и на образованието да останат на заден план?
Не можем да си го позволим. Дългосрочното решение на повечето от сегашните предизвикателства пред Европа е в подобряване на образованието и уменията на гражданите. В началото на март 2017 г. излезе годишния индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото на Европейската комисия. От него става ясно, че 44% от европейците нямат основни дигитални умения. Няма как да се възползваме от новите технологии за качествено подобряване на живота ни, ако половината от нас не могат да участват в онлайн търговия, комуникация или да използват елетронни административни услуги.

Дигиталните умения вече не са допълнителен бонус към квалификацията на човек, а задължително условие за пълноценното му участие в пазара на труда. Тяхното развитие трябва да започне от ранна детска възраст и да е включено в учебния процес. Това е една от каузите, за които работя най-активно и, както казах и по-рано, ще съм щастлива, ако България постави високо в дневния ред на председателството си на Съвета на ЕС темата за дигитализацията и дигиталните умения.