Да дадем подкрепа и перспектива на Западните Балкани за присъединяването им към Европейския съюз, но без фалшиви надежди. Това каза Лиляна Павлова пред евродепутати от работната група на ЕНП за разширяването.
В Брюксел се проведе извънредната среща на групата на Европейската народна партия в Комитета на регионите в ЕС. Заседанието бе посветено на обмяна на мнения за приоритетите на Българското председателство по отношение на Западните Балкани.

На днешната среща имах възможността да представя четирите приоритета на Българското председателство под мотото: "Съединението прави силата". Изключително важно послание са и четирите приоритета - за бъдещето на Европа, сигурност и стабилност, европейска перспектива на Западните Балкани, дигиталната икономика.

България иска да бъде запомнена със своето Балканско председателство, а именно - европейската перспектива и интеграция на Западните Балкани, тяхната свързаност. Бих казала, че това е първият успех, който отчитаме в председателството - че той влезе в общоевропейския дневен ред, обяви Павлова. Той беше потвърден и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, и от Европейския парламент.

Този приоритет ще бъде дългосрочен ангажимент не само по време на българското, а ще продължи по време на австрийско, румънско и т.н. председателства. Темата за разширяването, европейската перспектива и свързаността на Балканите не може да бъде решена за шест месеца, обясни Павлова.

Европейският проект няма да бъде завършен без Западните Балкани с нас. За нас, за Европа - както и за България, разбира се, като част от Европа, е важно да има мир, да има стабилност, да има сигурност на Балканите. Ако младите хора, които също са един огромен потенциал, който има там, не бъдат подкрепени, това по свой начин би ощетило европейската конкурентноспособност и икономическия растеж на Европа.

България има амбиция в рамките на председателството да се проведе не просто качествен дебат, а и да бъдат постигнати реални резултати в дискусията за бъдещето на политиката по сближаване, каза Павлова.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от баланс в дефинирането на дългосрочните стратегически цели на ЕС и нуждата от гъвкавост в посрещането на непредвидените обстоятелства, включително и на техническо ниво.

Въпросът за бъдещето на политиката по сближаване предстои в рамките на дебата за следващия бюджет на Европейския съюз. Основен въпрос ще бъде и готовността на европейската администрация да разработи конкретни мерки за опростяване на процедурите и концентриране на инвестициите в различните региони.

Първото предложение за финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. се очаква да бъде представено по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през м. май 2018 г.

Кохезионната политика е инструмент да инвестираме в Европейския съюз, това е своеобразен показател колко вярваме в него изобщо. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на срещата.

Кохезионната политика не е просто част от бюджета на Европа, нито само солидарност или само свързаност. Дискусията за размера на финансирането и разпределението на средства в европейската политика по сближаване е невъзможна преди да бъде постигнат консенсус за приноса, смисъла и бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г. Това подчерта вицепремиерът Дончев рамките на обсъждането с участието на европейския комисар по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.