Представяме ви коментар на Райън Джеймс Гирдъски - американски автор, подкастър и политически консултант, чиито текстове са публикувани във водещи издания като Washington Examiner, The American Conservative, The Week, Human Events и The Daily Caller. Той е и водещ на подкаста "It"s A Numbers Game with Ryan Girdusky". Текстът е представен в първо лице, така както е написан от автора.

С приближаването на най-свещения ден в годината за Католическата църква, десетки милиони ще се подготвят да отпразнуват възкресението на Христос. Междувременно десетки хиляди американци в цялата страна се готвят да се присъединят към вярата, към която аз принадлежа от рождение.

Обръщенците към вярата са играли ключова роля през последните две хилядолетия - от пътя на св. Павел към Дамаск, през отказа на св. Августин от живот на разврат, който би накарал Хю Хефнър да се изчерви, до Г. К. Честъртън, чиито писания продължават да говорят на милиони почти век по-късно, до св. Елизабет Сетон - първата светица, родена в Америка.

Твърдо вярвам, че Католическата църква е най-великата цивилизационна институция, създавана някога. От основаването си тя е обличала голите, образовала младите, хранила гладните, грижела се за болните и чрез божествената милост е предоставяла път към спасението на милиарди хора.

В най-мрачните времена на човешката история Католическата църква е била единствената институция, която е отделяла Запада от варварството. Самата тъкан на западната цивилизация е неразривно свързана с историята на Църквата.

Макар за мен да е лесно да говоря възторжено за църква, в която многократно съм се влюбвал през годините - дори с всичките ѝ недостатъци - някои известни нови обръщенци изглежда използват новопридобитото си членство в католическата вяра като нищо повече от политически инструмент.

Вярно е, че огромното мнозинство от новите обръщенци се присъединяват по правилните причини. Но малка, шумна група от политически инфлуенсъри използва католицизма си, за да изгражда платформи в социалните мрежи, преструвайки се на чистота като E-girl или, още по-лошо, разпространявайки антисемитизъм. Именно хората, които правят последното, представляват най-сериозната заплаха за интегритета на всички католици и създават широко разпространено, но погрешно убеждение, че католицизмът има проблем с евреите.

За разлика от много други клонове на християнството, Католическата църква не изисква вярващите да бъдат убедени ционисти, за да получат Божието благословение. Много видни членове на Църквата са се изказвали за страданието на цивилните в Газа. Изглежда, че новите обръщенци разбират тези учения, но по някакъв начин забравят, че Църквата също отхвърля всяка форма на антисемитизъм, осъжда враждебността към евреите и утвърждава трайния завет с еврейския народ като избран от Бога. Те вече са се превърнали в "католици на шведска маса", избирайки кои части от учението предпочитат.

Да имаш нюансирано мнение по чувствителни теми в Близкия изток, като отношенията на Америка с Израел, може да бъде труден баланс за всеки. За католика обаче е напълно възможно да бъде критичен към събитията в Близкия изток, без да бъде изрично антисемитски настроен. И новото ти членство в католическата вяра не бива да служи като призив за действие срещу държавата Израел.

И все пак за някои политически инфлуенсъри призивът към вярата не изглежда да е основан на дълбока преданост или надежда за вечно спасение. По-скоро основната им мисия изглежда е "одругостяването" на онези, които не попадат в техния конкретен балон.

Може би най-тежкият грях в цялата тази ситуация е използването на Христос и Църквата като политически инструмент. Използването на фраза като "Христос е цар" - не за да се прослави жертвата на Исус на Кръста, спасението на душите от ада и Неговото възкресение - а за да се противопоставят хора от различни вероизповедания, не се различава от това да се произнася името Господне напразно.

Фразата "Христос е цар" не бива да бъде следвана от "Нетаняху трябва да бъде съден за военни престъпления".

За онези, които тепърва се присъединяват към Църквата, си струва да си припомнят, че католиците в тази страна дълго време са били третирани като външни хора - сплашвани, осъждани и обвинявани, че имат чужди зависимости. Повечето католици по рождение от поколението на Елис Айлънд разбират по-добре тази споделена история.

Онези, които искат да използват Църквата като платформа за диктуване на външна политика или за омаловажаване на живота на хора от други вероизповедания, са не по-малко нелепи от свещениците от поколението на бейби-бумърите, които организират събития за климатичните промени или настояват Съединените щати да променят имиграционните си закони.

Изглежда прозрачно, че вашето членство в тази църква е просто още една платформа - като профил в социалните мрежи, където важни са гледанията и последователите, а не предаността.

Това са неспокойни времена, но именно в моменти на тъмнина ние като католици трябва да се обръщаме към светците, които са били преди нас, и истински да отдадем живота си на Христос и да градим Църквата - а не да я използваме за лична изгода.