Изцяло растителни продукти по принцип не могат да се предлагат на пазара с наименования като "мляко", "сметана", "масло", "сирене" или "кисело мляко", които са запазени съгласно правото на Съюза за продукти от животински произход, определя Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Това важи и ако тези наименования са допълнени с обяснителен или описателен текст, посочващ растителния произход на съответния продукт. Съществува обаче списък с изключения.
Предвидените изключения са например за продукта, наименуван по традиция crème de riz на френски език. Също така сред тези изключения, при определени условия е изрично разрешено и използването на английската дума cream с допълнителна дума в наименованието на даден продукт, по-специално за обозначаване на спиртни напитки или супи. Списъкът с изключения се съдържа в Решение 2010/791/ЕС на Комисията от 20 декември 2010 година за установяване на списък на продуктите, посочени в приложение XII, точка III, подточка 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 336, 2010 г., стр. 55).
Въпросът е повдигнат от германско дружество произвеждащо и търгува с вегетариански и вегански храни. То рекламира и продава по-конкретно изцяло растителни продукти с наименованията "Soyatoo масло от тофу", "растително сирене", Veggie-Cheese, cream и други подобни наименования. Verband Sozialer Wettbewerb, германско сдружение, една от чиито цели е по-специално предотвратяването на нелоялната конкуренция, счита, че тази реклама нарушава правната уредба на Съюза относно наименованията на млякото и млечните продукти. Поради това предявява пред Landgericht Trier (Областен съд Трир, Германия) иск срещу TofuTown за преустановяване на нарушение.
TofuTown, напротив, счита, че рекламата му не противоречи на въпросната правна уредба. Всъщност според него начинът, по който потребителят разбира тези наименования, е съществено променен през последните години. Освен това то не използва изолирано наименованията като "масло" или "сметана", а винаги в съчетание с думи, посочващи растителния произход на съответния продукт, като например "масло от тофу" или "rice spray cream".
В този контекст Landgericht отправя искане до Съда на ЕС за тълкуване на въпросната правна уредба на Съюза.
В днешното си решение Съдът отбелязва, че за предлагането на пазара и рекламата, разглежданата правна уредба запазва по принцип наименованието "мляко" само за млякото от животински произход. Наред с това, освен при изрично предвидените изключения тази правна уредба запазва наименования като "сметана", chantilly (разбита сметана), "масло", "сирене" и "кисело мляко" само за млечните продукти, тоест продуктите, получени от мляко.
Въз основа на това Съдът стига до извода, че изброените по-горе наименования не могат да бъдат законно използвани за обозначаване на изцяло растителен продукт, освен ако този продукт не е включен в списъка с изключенията, което не е така нито за соята, нито за тофу.
Съдът уточнява, че добавянето на описателен или обяснителен текст, посочващ растителния произход на съответния продукт, като тези използвани от TofuTown, не се отразява на тази забрана.
Съдът добавя още, че това тълкуване на разглежданата правна уредба не накърнява нито принципа на пропорционалност, нито принципа на равно третиране.
Що се отнася до принципа на пропорционалност, Съдът по-специално отбелязва, че добавянето на описателен или обяснителен текст не може категорично да предотврати опасността от объркване в съзнанието на потребителя.
По отношение на принципа на равно третиране, Съдът отбелязва, че TofuTown не може да се позовава на неравно третиране, като твърди, че спрямо производителите на вегетариански или вегански заместители на месото или рибата не се прилагат ограничения, съпоставими с тези, които се прилагат към производителите на вегетариански или вегански заместители на млякото или млечните продукти. Всъщност става въпрос за продукти, които не са еднакви и за които се прилагат различни правила.
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
USD
CHF
EUR
GBP
