Г-н Дацов, служебният кабинет даде заявка да подаде намерението ни за присъединяване към ЕРМ2. Готови ли сме?
Влизането и приемането на еврото между другото е задължение на всяка една страна членка. Има така наречената дерогация, ако продължаваш да имаш национална валута, а не евро. Това е основополагащ принцип, че всички страни-членки трябва да въведат еврото, когато са готови.

Този процес, образно казано, има два големи етапа. Може да ги разделим на политически и етап, при който има изпълнение на техническите параметри и индикатори за влизане в Еврозоната. Първият етап, политическият, е етапът на влизане в така наречената чакалня ЕРМ2. Това е политическият момент, защото изисква съгласието на страните членки от Еврозоната и евентуално на ЕЦБ и Европейската комисия. Това нещо се случва чрез двустранни консултации.

Процесът на изпращане на писмо е формализация на един дълъг период на преговори, които първо трябва да бъдат извършени от министъра на финансите, на когото са делегирани тези правомощия, и от гуверньора на централната банка. Това са институциите, които отговарят за този процес. Те трябва да си направят преговорите с останалите министри на финансите, след това с ЕК, ЕЦБ. Когато се постигне съгласие с всички тези заинтересовани страни, идва формално изпращането на писмото за намерение, или така наречената апликационна форма. Тя е придружена с конкретен план за ангажименти. Обикновено това са структурни мерки, които трябва да бъдат изпълнени за определен период. ЕК публикува доклада за така наречените дисбаланси и той дава ясна представа какви ще бъдат тези мерки, които ЕК ще представи пред България като предизвикателство.

Какви ще бъдат тези условия?
Повечето от нещата са свързани с пазара на труда, със системата на образованието, здравеопазване от гледна точка на адекватност и ефективност на системите, тоест, от една страна, самите системи не дават гаранция в повечето сектори, че могат да доставят тези услуги устойчиво. Един от основните елементи, който през последните години беше формиран, е, че ти трябва да гарантираш, че поне за една година ще постигнеш определени резултати. Трябва устойчиво като едно цяло, от една единна система, да можеш да функционираш.

Това винаги е било големият проблем за България и не само за България, за много от новите страни членки, а виждаме, че тези проблеми се проявяват поради предъвкването му преди време в старите страни членки на Еврозоната. Проблемите на Гърция са поради естеството на това да не може да се движи със същата скорост, с която се движат останалите страни.

Какво ни предстои за влизането в чакалнята?
От тук нататък трябва да се изготви план, който трябва да бъде съгласуван и когато има това съгласие се формализира процеса. От тук нататък ние можем да стоим няколко години в ЕРМ2 и едва когато вече имаме готовност и изпълним ангажиментите, ние можем да заявим, че искаме да влезем в режим на мерене на изпълнението на критериите ни за присъединяване към Еврозоната. Това нещо се случва технически в продължение на минимум две статистически години, в които ние трябва да покажем изпълнение на така наречените критерии, които са единствените номинални критерии. В законодателството има текст за качеството на изпълнение на тези мерки, който дава свобода на ЕЦБ да представи доклад с препоръки до съответните институции и до Съвета на финансовите министри и след това Съвета на министър-председателите за одобрението на страната членка.

Приемането в Еврозоната става, както го казах, след заявление и тогава почват да те мерят по ясно формулирани критерии. Важният момент е влизането в ЕРМ2, защото да започнат да те мерят по тези критерии, трябва първо да влезеш в това предверие. Имаше няколко подходящи момента в последните години чисто политически. Притеснявам се, че някак малко поизпуснахме момента.

Аз самият съм ръководел процеса за присъединяване и преговори заедно с колегата Цветан Манчев, който беше подуправител на централната банка преди години. Тогава ние през 2007-2008 направихме опит за влизане в ЕРМ2. За съжаление имаше няколко неща, които попречиха. Първо, това беше ситуацията с Китай заради фиксираните курсове. Тогава ЕЦБ имаше доста против и търсеше доказателства, че фиксираните курсове не работят, заради валутния борд е с фиксиран курс. Водехме едни дълги преговори. Видя се в кризата, че фиксираният курс устоя и имаме нарастващ експорт, което е основният индикатор, че е добре, правилно и устойчиво.

Означава ли, че сега не е най-удачният момент?
О, не. Тук въпросът е на политически момент. Аз не мога да оценя политическият момент. Аз смятам, че всеки един момент е добре дошъл за присъединяване в ЕРМ2. Голям проблем е, че повечето от правителствата след 2009 година формално, на думи уж заявяваха подкрепа за този процес, а всъщност почти няма направени някакви стъпки. Едва в последната една година имаше слухове за раздвижване в тази посока. Инициативата, която в момента прави служебното правителство, може да е следствие на тези предварителни сондажи, които бяха направени от министъра на финансите в последната една година. Инициативата трябва да е не на външния министър, а на министъра на финансите, защото е негова работа да направи това нещо.

Може би служебното правителство опипва обществената и политическата почва за този ход?
Има неравно третиране на България в ЕК, за което може и ние да сме си виновни. За някои неща ЕК и останалите институции си затварят очите какво се случва в България, но същевременно за съществените въпроси те стоят настрана и не вземат мерки.