Българският национален интерес е единствено и само в задълбочаване на европейската интеграция. Това каза проф. Антоний Гълъбов по време на дискусия на тема: "Сценарии за Европа: българският дебат".
Тя е организирана от Европейския институт и Представителството на Европейската комисия в София по повод представената на 1-ви март Бяла книга от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с пет сценария за развитие на Европа.

Проф. Гълъбов коментира, че в самия документ и по-точно в английската му версия, има елементи на онова, което се нарича предварителна оценка на въздействието, което правел документа такъв с "иновативен характер". Проблем е, че българското обществено мнение не разпознава темата.

"Българските политици не са в състояние да прочетат документа, някои от тях не са в състояние да го разберат", коментира проф. Гълъбов. По думите му българските политици дори не успяват да разпознаят темата, като интегратор на българския дневен ред с този на Европа.

"Нито президентът Радев, нито служебното правителство, направиха каквото и да е усилие за изработване на позиция", коментира още той.

Така се стигнало до там, че на високо ниво ще артикулираме позиция, при която ще казваме, че сме "против" словосъчетание, което не съществува в този документ, коментира проф. Гълъбов. Той визира израза "Европа на скорости", какъвто израз няма в Бялата книга. Друг проблем е свързан с качеството на българския политически дебат, което е провинциално.

Според него нивото му е умишлено такова. "Само когато се държи населението в принудителен културен и политически провинциализъм можеш да изглеждаш важен и голям", отбеляза проф. Гълъбов.

"Ние не можем да артикулираме послания, защото не разпознаваме собствения си национален интерес", изтъкна още социологът. Така европейската интеграция като замислен десен проект е бил олевяван дълго време. Такъв е примерът с квотите за мигранти, които били типично лява мярка.

По думите му това, пред което сме изправени е огромен шанс за България - да се опитаме да съберем собствения ни български интерес и дебатът за бъдещето на ЕС с ползите от това, което можем да формулираме като приоритет по време на председателството ни през 2018г.

Проф. Гълъбов подчерта, че европейският начин на постигане на решение е в това, че ние виждаме проблема като конфликт, преговаряме по него, постигаме съгласие и договор. "Това е европейският начин на изграждане на правила. ЕС не воюва, той постига съгласие", подчерта проф. Гълъбов. Според него имаме шанс да разпознаем собствения си интерес, така че европейското пространство да бъде конкурентно и в него да няма страни, които като ремаркета да висят отзад.

Проф. Гълъбов отчете като тревожни фактите, че в Бялата книга няма дума за регионалното измерение и за бъдещо разширяването на ЕС, което не е в полза за страната ни.

Проф. Георги Димитров, един от основателите на катедра "Европеистика" в Софийския университет от посочи, че с Бялата книга европейското гражданство е призовано да вземе съдбата си в свои ръце.

Той констатира, че българската политическа класа е в катастрофално положение по отношение проблематиката на европейската интеграция.

И даде пример с изказаната официална българска позиция, като не скри възмущението си от нея, цитирайки думите, че "със сигурност нямаме нужда от допълнителни ползи от диференциация на Европа на ядро и периферия".

По думите му да се говори за допълнителни ползи е опасно. Така у нас европейската интеграция продължавала да се възприема като рубрика "международно положение", а българските граждани са абсолютно убедени, че тя не ги засяга, защото е факт, че европейската интеграция не е стигнала до тях.

Проф. Димитров изтъкна необходимостта от постоянно действащ експертен съвет или някакъв рутинен механизъм по отношение на европейската интеграция, който да е в състояние да провокира дебати по европейските теми. Така страната ни най-после ще бъде в състояние да взима премислена и аргументирана позиция.

Повече по темата четете в интервюто на Десислава Антова.