Г-н Радев,на къде според вас отива ЕС след поредицата кризи, които се случват?
Усещането е, че може би след наистина големите кризи -икономическата кризаи кризата с мигрантите, терористичната заплаха, ЕС преосмисли много отсвоите политики, вслуша се много повече в гласа на европейските граждании аз смятам, че изводите вече са взети и се променят и политиките. Данослед всичко, което стана, след всичките тези години с наистина многотрагични събития, с големи тревоги сред европейските граждани за бъдещетона Европа, за своята собствена сигурност, за икономическата сигурност, засвоите семейства, най-после Европа да намери своя път. Разбира се и следизлизането на Великобритания от ЕС се преосмислиха много политики и от тукнататък аз се надявам, че ЕС ще продължи модернизиран и по-сплотен, за даможе да отстоява пред заплахите, които в този век наистина са многосериозни.

Предстои ни председателство. Какви трябва да са нашите приоритети?
Ние като страна на външната граница на ЕС , заплашена от огромна миграционна вълна, като страна, която гарантира сигурността на Европа, защото когато са сигурни външните граници на ЕС, може да съществува и Шенген, тогава можем да се чувстваме като европейски граждани сигурни,че няма да има нови терористични атаки, че няма да има трансгранична организирана престъпност, че ще овладеем мигрантската криза, ще спрем трафика на хора. Именно тези цели трябва България да постави като председател в началото на 2018 години. Разбира се другите не по-малко важни цели са младежка безработица, икономика. Все по-често се говори, че дъблинското споразумение не работи.

Дойде ли време то да бъде преосмислено?
Дъблинското споразумение тотално не работи. За съжаление ЕК вкара предложения за промяна, но те са чисто козметични. Ние като страна на външната европейска граница трябва да се чуе нашия глас, защото не може България да отделя огромни средства - над 100 милиона лева годишно да охранява българо-турската граница и от друга страна да поема тежест от всички онези, които търсят убежище и в даден момент те, разбира се, влизат от тук. Изпълняваме си задълженията, снемаме им отпечатъци, правим интервюта. Тук се дават документите за убежище и тези хора търсят страните с добра социална система, която ще им даде много повече, отколкото ще получат тук. Заминават към Германия, към скандинавските държави и в даден момент, когато ги хванат, според дъблинския регламент трябва да ги върнат в първата страна, от която те са влезли в ЕС.

Така че за страните като България, Гърция, Италия това е много неизгоден регламент и ние с колежката Мария Габриел вкарахме много радикални предложения въобще за отпадане на такъв тип регламент. Подкрепиха ни и колеги от Социалистите и демократите в лицето на Сергей Станишев и от АЛДЕ в лицето на Филиз Хюсменова. Ние се стараем да консолидираме българската политика. Надявам се и на новото правителство това ще бъде приоритет и ще го защитава в Съвета.
Мъчим се да направим всичко възможно да получим подкрепата на други държави членки, които са по външната граница и най- сетне да заявим, че този механизъм е несправедлив и трябва да се промени. Надявам се да бъдем чути. Дали има готовност за по-широка подкрепа за преосмислянето му и да се направят не козметични, а радикални промени? Дали и други държави биха ни подкрепили?

За съжаление всяка държава защитава своя интерес и интересът на държавите в Централна и Западна Европа е до тях да достигат много по-малко кандидати за убежище. В този ред на мисли регламентът Дъблин такъв, какъвто е в момента, ги устройва. Нас, които сме на външната европейска граница, това е непосилно и несправедливо. Нашите усилия наистина са насочени за много по-добра охрана на външната граница. Ние сме на пътя между Ирак, Сирия и ЕС. Множество от мигранрите от тези страни минават от тук. Не трябва да бъдем наказвани като връщат тези хора тук и е несправедливо да поемаме тяхната издръжка.

Много се коментира самата интеграция на мигрантите. Дали има успешен модел, по който тези хора, които бягат от война да се почувстват по-приети в европейските държави? Този процес не е едностранен, не е само по желание на държавите-членки да осигурят възможности за интеграция. Трябва този, който идва да живее в ЕС, било то защото бяга от войната или поради някакви други причини иска да остане, той наистина би трябвало да приеме начина на живот в дадената държава-членка. За съжаление виждаме, че това не се случва.
Ще дам за пример страни като Белгия и Франция, където виждаме, че граждани трето поколение на тези страни на практика все още живеят в гетата. Те някъде дори не говорят френски. Виждаме до какво води това, защото атентатите в Белгия и в Париж бяха извършени от хора, които живеят в такива гета, които на практика са изпаднали и не са се интегрирали в обществото. От там нататък крачката до радикализацията на тези хора е много малка. Да не забравяме, че те вече са европейски граждани. С всички тези, които идват в момента е още по-тежко. Някои от тези хора не искат даже да научат езика. Те живеят в компактни общности и за съжаление желанието за интеграция е много малко дори и в държави, които заделят значителни средства да им дадат и езикови познания и възможност за работа. Въпреки всичко те в много малка степен се интегрират и се опитват да запазят порядките си. Трябва повече да се работи с тези, които имат право да пребивават и да знаят, че са тук, докато има опасност за живота им в родната им държава.

Очевидно темата Сигурност ще бъде приоритетна за общността и занапред, както е и акцент на нашето бъдещо председателство. С какво може да допринесе България в този процес и кои теми можем да постави в нашето председателство? Пак казвам, че България пази най-добре външните европейски граници. Ние пазим границите по-добре даже от държави, които са член на Шенгенското пространство. Ние сме пример с това, което направихме да укрепим външната граница с Турция. Неимоверно много усилия и личен състав се хвърлят там.

Може би е редно да поставим въпроса за членството на България в Шенген. Не може да се иска от България да защитава ЕС от терористична заплаха и от организирана престъпност, а в същото време да не ни се дава пълен достъп до Шенгенската информационна система, където на практика са много от тези хора, които застрашават било то с терористична заплаха,било то с криминални действия ЕС. Като нямаме достъп до тази система,не можем да изпълняваме добре нашите задължения по охрана на външната граница. Това е пример на Европа на две скорости, а България винаги е желала да бъде на първа скорост.

Съвсем на скоро се учреди Европейската прокуратура. Не всички държави членки постигнаха съгласие по това, но 16 членки, между които и България настояха и ето, тя ще съществува, ще действа. Това е много добре за пресичане на транснационалната престъпност, защото знаем, че винаги има измами с евросредства, с ДДС. Много от престъпниците използват съвременните начини за разплащане, за да извършват своята дейност. Именно тук една такава структура би помогнала за нужното наказване на тези хора.