Пропагандна война има за цел да "докаже" неефективността на европейските институции и да наложи търпимост към авторитарни и тоталитарни режими и идеологии.

Именно затова е толкова важно разговорът за бъдещето на Европа да не бъде разделян от дебата за това как организираме собствения си политически живот, смята политологът доц. Антоний Гълъбов.

Така за България това е още по-важно, тъй като трябва да се разбере, че дебатът по Бялата книга, предизборната кампания и подготовката за българското председателство са и трябва да бъдат мислени като част от един и същи процес, който трябва да ни позиционира и да формулира ясно и отчетливо българските национални интереси в Обединена Европа.

Националната държава не е алтернатива на Обединена Европа. Националната държава или Европа на нациите не е формулата, която дава отговор на предизвикателствата, рисковете и заплахите, пред които сме изправени. Независимо от реформите, въведени чрез Лисабонския договор, процесът на вземане на решение остава отдалечен и неразбираем за големи групи от европейски граждани.

Европейската бюрокрация създаде паралелна реалност, в която принципите и ценностите на нашия съюз бяха постепенно подменени с протоколни решения и процедури. Европа загуби характера си на процес, на непрекъснато развиваща се общност от страни и хора, изповядващи общи ценности. Тази вътрешна слабост насърчи противниците на Европа, както в нашите страни, така и извън тях. Така стигнахме до тук, но имаме сили и увереност, за да преодолеем тези трудности и да постигнем ново качество на политическо взаимодействие.

Това е част от кризата на легитимност, за която толкова дълго предупреждаваха редица изследователи и експерти. Дори когато провеждаме избори за Европейския парламент, дневният ред на България в Европа не е доминиращ в предизборния дебат. Днес повече от всякога, българският политически дебат трябва да намери истинския си мащаб. Повече от всякога дискусията за това как трябва да се развива България трябва да бъде разположена в контекста на предстоящото българско председателство на Европейския съвет и дебата за бъдещето на Европейския съюз. Това са три хоризонта, спрямо които трябва да се проектира българският избор.

Ние трябва да определим собственото си място и перспективите си за развитие в следващото десетилетие. От нас самите зависи как ще определим собствената си ценност и това как ще работим съвместно с другите. Европейският дневен ред в България все още не е достатъчно отчетливо очертан, но днес е време да определим българския дневен ред в Европа. Време е за избор, от който ще зависи в каква България и в каква Европа ще живеем през следващите десетилетия.

Обединена Европа е най-силната икономика и интегрира в себе си най-големия потенциал за развитие в световен мащаб. Ефикасното функциониране на Европа означава ограничаване на възможностите за налагане на влияние в световен мащаб. Към всичко това се добавя и европейския политически модел, който е реална алтернатива на азиатските тирании и амбициите за налагане на авторитарни и тоталитарни режими в Африка и Латинска Америка.

В самата си основа, Европейската общност е мислена като надеждна преграда пред войната и условие за създаване на устойчиво икономическо развитие. Основателите на Обединена Европа са възприемали този съюз като резултат на рационални усилия за установяване на свобода, сигурност и справедливост, основан на свободната конкуренция.

Олевяването през последните десетилетия се реализира чрез съществен дисбаланс между конкуренцията и регулацията в полза на налагането на общи правила и ограничения, при запазване на ниски равнища на активно взаимодействие. ЕС бе ангажиран с несвойствени задачи, а истинските му приоритети бяха замъглени зад леви призиви за социална политика, която по дефиниция не би трябвало да е приоритет на европейските институции.

Още по темата в интервюто на Десислава Антова с доц. Антоний Гълъбов.