Доц. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов Български университет, пред News.bg за Бялата книга на Европа и бъдещето на съюза.

Доц. Гълъбов, кой и защо има интерес от дестабилизирана Европа?
Преди всичко, това са традиционните и нови конкуренти на Европейския съюз. Обединена Европа е най-силната икономика и интегрира в себе си най-гоемия потенциал за развитие в световен мащаб. Ефикасното функциониране на Европа означава ограничаване на възможностите за налагане на влияние в световен мащаб. Към всичко това се добавя и европейския политически модел, който е реална алтернатива на азиатските тирании и амбициите за налагане на авторитарни и тоталитарни режими в Африка и Латинска Америка.

Казвате, че Европейският съюз е десен проект, който през годините е многократно е олевявал. Защо?
В самата си основа, Европейската общност е мислена като надеждна преграда пред войната и условие за създаване на устойчиво икономическо развитие. Основателите на Обединена Европа са възприемали този съюз като резултат на рационални усилия за установяване на свобода, сигурност и справедливост, основан на свободната конкуренция. Олевяването през последните десетилетия се реализира чрез съществен дисбаланс между конкуренцията и регулацията в полза на налагането на общи правила и ограничения, при запазване на ниски равнища на активно взаимодействие. ЕС бе ангажиран с несвойствени задачи, а истинските му приоритети бяха замъглени зад леви призиви за социална политика, която по дефиниция не би трябвало да е приоритет на европейските институции.

Как изборите в ключови европейски държави, каквито са Германия, Холандия, Франция ще повлияят процеса на европейска интеграция и дебата по така предложената Бяла книга?
Изборите в Нидерландия и веднага след това в България и Франция са първите изпитания, през които ще трябва да премине дебата за това каква Европа изграждаме. Евентуална победа на крайните националисти в Нидерландия, както и разколебана и дезориентирана подкрепа на българските избори ще придаде още по-голямо ускорение на процесите на дестабилизация в Европейския съюз. В тази посока активно работят външни за Европа сили, които целенасочено провокират европейското гражданско мнение. Става въпрос за пропагандна война, която има за цел да "докаже" неефективността на европейските институции и да наложи търпимост към авторитарни и тоталитарни режими и идеологии. Именно затова е толкова важно разговорът за бъдещето на Европа да не бъде разделян от дебата за това как организираме собствения си политически живот. За България това е още по-важно, тъй като трябва да се разбере, че дебатът по Бялата книга, предизборната кампания и подготовката за бъгарското председателство, са и трябва да бъдат мислени като част от един и същи процес, който трябва да ни позиционира и да формулира ясно и отчетливо българските национални интереси в Обединена Европа.

Пред какъв избор е изправена Европа и ще бъде ли оставена да преговаря за своето бъдеще?
Изборът е между развитие и задълбочаване на сътрудничество, основано на ясни приоритети и засилване на неопределеността при защита на частични интереси, които демотивират европейските граждани. Националната държава не е алтернатива на Обединена Европа. Националната държава или Европа на нациите не е формулата, която дава отговор на предизвикателствата, рисковете и заплахите, пред които сме изправени.

Къде сбърка Европа, че стигна до опасност от връщане крачка назад и оставяне до общо икономическо пространство и търговско сътрудничество?
Става въпрос за процес, който през последните години придоби все по-ясни очертания. Независимо от реформите, въведени чрез Лисабонския договор, процесът на вземане на решение остава отдалечен и неразбираем за големи групи от европейски граждани. Европейската бюрокрация създаде паралелна реалност, в която принципите и ценностите на нашия съюз бяха постепенно подменени с протоколни решения и процедури. Европа загуби характера си на процес, на непрекъснато развиваща се общност от страни и хора, изповядващи общи ценности. Тази вътрешна слабост насърчи противниците на Европа, както в нашите страни, така и извън тях. Така стигнахме до тук, но имаме сили и увереност, за да преодолеем тези трудности и да постигнем ново качество на политическо взаимодействие.

В България също предстоят избори - успяват ли родните политици да припознаят европейските ценности и темите свързани с евроинтеграцията или ги използват, което още повече задълбочава екзистенциалната ни криза?
Това е част от кризата на легитимност, за която толкова дълго предупреждаваха редица изследователи и експерти. Дори когато провеждаме избори за Европейския парламент, дневният ред на България в Европа не е доминиращ в предизборния дебат. Днес повече от всякога, българският политически дебат трябва да намери истинския си мащаб. Повече от всякога дискусията за това как трябва да се развива България трябва да бъде разположена в контекста на предстоящото българско председателство на Европейския съвет и дебата за бъдещето на Европейския съюз. Това са три хоризонта, спрямо които трябва да се проектира българският избор. Ние трябва да определим собственото си място и перспективите си за развитие в следващото десетилетие. Това е залогът на предстоящите избори. От нас самите зависи как ще определим собствената си ценност и това как ще работим съвместно с другите. Европейският дневен ред в България все още не е достатъчно отчетливо очертан, но днес е време да определим българския дневен ред в Европа. Време е за избор, от който ще зависи в каква България и в каква Европа ще живеем през следващите десетилетия.