Часове наред парламентарните комисии представят в пленарна зала докладите си за бюджет 2017. Споровете се отлагат за утрешния ден. Според параметрите на Закона за Бюджет 2017 г. растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) слабо ще се забави до 2,5 на сто.

Принос за по-ниския ръст ще има по-слабото външно търсене, което ще се отрази в забавяне на растежа на износа до 3,9 на сто, при очакван ръст от 4,4 на сто през 2016 г.

За периода 2018-2019 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

През 2017 г. се очаква забавяне в темпа на нарастване на заетите до 0,6 на сто. Същевременно нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне средна стойност от 7,3 на сто. В средносрочен план се очаква коефициентът на безработицата да се понижи до 6,5 на сто през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0.6 на сто през 2018 и 2019 г., в следствие от повишаването на вътрешната икономическа активност и засилване на положителното влияние от външната среда.

Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2017 г. се очаква да бъде 1,5 на сто. Очакваното в по-ранен етап ниво на инфлация през следващата година вероятно няма да бъде достигнато, но се предвижда ускоряване поради по-високите международни цени на петрола и на енергийните суровини.

Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени се очаква да бъде сравнително слабо, тъй като изменението в данъчната политика в тази насока е свързано единство с промяната на облагането на тютюна с акциз.

За 2017 г. се предвижда инфлация в размер 1,5 на сто, за 2018 г. - 1,6 на сто и за 2019г. - 1,8 на сто.

Провежданата последователна фискална политика е основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план. Това се потвърждава и с предложената от Правителството Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., с която се запазват заложените в Решение № 289 на Министерски съвет от април 2016 г. средносрочни цели на фискалната политика за същия период.

Правителството продължава наложилата се тенденция за трайно задържане на данъците на ниски нива, поради което и приходите по консолидираната фискална програма (КФП) са приети в границите между 38,4 и 37,7 на сто от БВП за периода 2017-2019 г. Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за

2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г. Следва да се отбележи също, че значителен ефект за флуктуациите в приходната част на Консолидираната фискална програма (КФП) оказва и размера на помощта по линия на средствата от ЕС.

По отношение на разходите се запазват очакванията за ограничаване на темпа на тяхното нарастване чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, както и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

В резултат основно на очакваното по-ниско усвояване на средствата от ЕС за 2016 г. при старта на новия програмен период се очаква балансирано бюджетно салдо по КФП. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в прогнозата се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4 на сто, 1,0 на сто и 0,5 на сто от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

В средносрочен план се предвижда приходите, помощите и даренията по КФП да нарастват, като за 2017 г. номиналният ръст е 2 250,3 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. или с 1,0 на сто от БВП, ръст от 1 069,5 млн. лв. за 2018 г. спрямо 2017 г., което е намаление с 0,5 на сто от БВП и ръст от 1 400,6 млн. лв. за 2019 г. спрямо 2018 г., което е намаление с 0,2 на сто от БВП.

Прогнозата за 2017 - 2019 г. показва значителен номинален ръст на общите разходи, включително с вноската в общия бюджет на ЕС за 2017 г. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. с 3 580,3 млн. лв. или 2,5 на сто от БВП.

През следващите години прогнозите за разходите са следните:

- за 2018 г. спрямо 2017 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 739,5 млн. лв., което представлява намаление от 0,9 на сто от БВП,

- а за 2019 г. спрямо 2018 г. ръстът е в размер на 940,6 млн. лв., което е намалениe с 0,7 на сто от БВП.

Прогнозните разчети за приходите, помощите и даренията по КФП запазват устойчиво ниво в диапазона 37,7-37,9 на сто от БВП при елиминиране на влиянието на еднократните приходи през 2017 г. от предоставяне на концесия на "Гражданско летище за обществено ползване София" в размер на 600 млн. лева.

Съобразено със заложените цели за дефицита по КФП съответно 1,4 на сто от БВП за 2017 г., 1,0 на сто от БВП за 2018 г. и 0,5 на сто от БВП за

2019 г. и очакваното ниво на приходната част на бюджета възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 39,8 на сто от БВП през 2017 г. до 38,2 на сто от БВП през 2019 година.