Министър-председателят Бойко Борисов се прояви като твърд оптимист за влизането на България в ERM II. На 21 февруари, по време на форума по случай 25-та годишнина от дейността на фондация Конрад Аденауер у нас, премиерът е декларирал, че България изпълнява стриктно Маастрихтските критерии и ще влезе в чакалнята на Еврозоната през юли. За да стане това, което Борисов смело декларира обаче, България трябва да реши сложно

уравнение с поне две важни неизвестни.

Първата е свързана с прегледа на банковите активи на шест български банки, които извършва не БНБ, а ЕЦБ. От нейния резултат зависи дали ЕЦБ ще приеме, че България може да се присъедини към Банковия съюз на ЕС по силата на механизма за тясно сътрудничество. Ако не получим тази благословия, няма и да помиришем ERM II. Въобще не коментираме песимистичния вариант, при който ЕЦБ преценява, че не сме готови да се присъедим към банковия съюз. Той обаче не е невъзможен.

Реалистичният вариант е прегледът да приключи с изпълними надзорни препоръки към една или повече от проверяваните банки. И да постави срокове от три, шест или девет месеца, за тяхното изпълнение. Логично е, ЕЦБ да ни отвори вратата за Банковия съюз и заедно с нея и тази към ERM II, едва след като направените препоръки бъдат изпълнени. В този случай обаче посочения от министър-председателя срок за юли месец е нереалистичен.

Впрочем едно забавяне от няколко месеца е без значение, ако крайната цел - влизането в ERM II, бъде изпълнена. Но дори да няма никакви забележки към банките ни идва

втората неизвестна в уравнението.

И тя е дали страната ни изпълнява всички критерии от Маастрихт. Премиерът Борисов твърди, че е така. Има обаче сериозни причини за съмнение в тези негови думи. Критериите от Маастрихт са в пет - бюджетния дефицит да е под 3% от БВП, държавния дълг да е под 60% от БВП, инфлацията да не превишава определени стойности и лихвените равнища по дългосрочните държавни ценни книжа да не надхвърлят с 2 процентни пункта лихвените равнища по дългосрочните ДЦК на най-много три държави с най-ниска инфлация. Петият критерий е свързан със стабилността на националната валута спрямо еврото, но доколкото левът е фиксиран спрямо еврото, България е изпълнила този критерий по презумпция.  

Когато през юни 2018-а правителството на Борисов взе решение да поеме по пътя към ERM II, България изпълняваше всички критерии на Маастрихт. Това бе посочено в конвергентния доклад на ЕЦБ от май 2018-а . Но пак там имаше

специално предупреждение към страната ни за инфлацията.

"Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция", подчертаваше в доклада си ЕЦБ.

За да видим дали тези опасения за ценова стабилност са реалистични е добре да знаем

как се изчислява маастрихтския критерий за инфлация .

Информация за това може да се намери в самия доклад на ЕЦБ. В него пише: "Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност".

Какво означава за България това правило към сегашния момент. За да няма никакво съмнение ще се опрем на

публичните данни за годишната инфлация за 2018-а на Евростат 

Според тях годишната инфлация в България през 2018-а е 2.6 процента. В същото време трите държави-членки на Еврозоната с най-ниска инфлация за 2018-а са Ирландия - с 0.7%, Гърция и Кипър - с по 0.8 процента. Така средноаретметичната база за изчисление на маастрихтския критерий е 0.76 процента. Като прибавим към него определената нормативно надбавка от 1.5% излиза, че за изпълнение на маастрихтския критерии максимално допустимата инфлация е 2.26 процента. А според Евростат в България тя е по-висока - 2.6% или с други думи страната ни вече има проблем с изпълнението на критерий от Маастрихт.

А това може да се окаже непреодолимо препятствие по пътя ни към ERM II, дори прегледа на качеството на активите да покаже, че банките у нас са в отлично състояние. Разбира се при крайното си решение по кандидатурата на България ЕЦБ може да вземе друг период за изчисление на годишната инфлация - например юни 2018-а - юни 2019-а, при който крайният резултат да е по-благоприятен за нас, но така или иначе този показател може да се окаже сериозен препъникамък. Искрено се надяваме, че оптимизмът на премиера по въпроса за влизнето ни в ERM II ще се оправдае напълно, но както се казва нека не слагаме тигана на огъня преди да сме хванали рибата.