На 330 лв. да се вдигне минималната работна заплата от началото на 2013 г. и да се повишат с 10% всички пенсии и бюджетни възнаграждения от 1 юли 2012 г., настоява КНСБ.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че е крайно време правителството да прекрати политиката на продължаваща стагнация с доходите и изтъкна, че 63% от българите не са съгласни с провежданата рестриктивна политика.

Като спекулации определи Димитров твърденията за постоянно нарастване на депозитите на населението и тези, че българинът е склонен към спестовност в несигурни времена.

„Независими анализатори ни атакуват с данни, че населението спестява за 17-ти пореден месец през февруари 2012 г. като натрупва нови 201 млн. лв. към сметките си и вложенията му в банките достигат рекордните 32,5 млрд. лв.", посочи Димитров.

Той уточни обаче, че тези 32,5 млрд. лв. всъщност са концентрирани в 7% от населението, което са 511 хиляди души, като почти половината от тях притежават скромни спестявания до 1000 лв., т.е. 260 хиляди души притежават всички останали спестявания, а спестяванията над 5 хиляди лева са концентрирани в 60-66 хиляди души.
Това са истинските данни, подчерта Димитров и изтъкна, че само за 2 години хората със спестявания са намалеели двойно - от 14% през 2010 г. на 7% - през 2012 г.

„Всъщност обикновените българи не само, че не спестяват, а напротив - усилено теглят пари, за да могат да посрещнат ежедневните си нужди", добави Димитров. Той посочи, че по данни на НСИ от второто тримесечие на 2010 г. до края на 2011 г. изтегляните от банки суми сериозно превишават влаганите. Освен това данните показват, че само една малка част от домакинствата имат такава възможност.

Издръжката на живот е нараснала с 2% през първото тримесечие на 2012 година, на годишна база с 3,6%. Общата сума на издръжката е нараснала до 547,40 лв. на човек от четиричленно домакинство.

Това съобщи по-рано днес директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Любен Томев в ефира на БНР.
Той отчете, че има стабилизиране на бедността около 23%, което е доста висок процент.

„Основните фактори, които влияят върху нарастването на издръжката на живот, са новите акцизи върху природния газ за стопански нужди, поскъпването на петрола в световен мащаб, увеличението на цената на природния газ и разбира се, цените на хранителните стоки, които също бележат значителен ръст от 2,6% през първото тримесечие", обясни Томев.

Той изрази притеснението си за това, че едно от сериозните пера в домакинските бюджети - за осветление, отопление и енергия са поскъпнали със 7% на годишна база.

Освен това с 9,1% са скочили цените на бензин, моторни и смазочни масла само за тримесечието.
„При бензина това е 12,7% само за 3 месеца, дизеловото гориво - със 7,2%. Всичко това са разходи, които са второто по значимост перо след хранителните стоки в домакинските бюджети", поясни директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ и допълни: „Това е притеснителното, защото в условия на криза имаме такава сравнително висока инфлация и то цени на стоки и услуги, които касаят средните и дори и бедните българи. Ако погледнем в годишен разрез - през 2011 г. в следствие точно на тези неблагоприятни тенденции, общият доход на едно лице от домакинство е спаднал в реален израз с 0,9% спрямо 2010 г., средната пенсия е намалила покупателната си способност с 3,1%, минималната пенсия - с 4%.

Единствено минималната работна заплата запазва покупателната си способност и то благодарение на увеличението от 1 септември миналата година, посочи още Томев.

„При средната работна заплата имаме нарастване от 4,4%, но тук отбелязваме структурния ефект, който влияе, т.е. свиването на заетостта, излизането предимно на неквалифицирана работна сила от заетост, което изкуствено повишава средната работна заплата", поясни той.

Има тенденция на спад в промишленото производство. Спада също инвестиционната активност с 2,6%. И износът бележи негативна тенденция. Наблюдава се и продължаващ спад в потреблението - с нови 6,4% е намаляло потреблението през февруари. Не е нормално при спадащо потребление да се повишават цените, категоричен е директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

За 17-и пореден месец се отчита нарастване на депозитите, но не се знае кой и какви суми притежава. По данни на "Галъп", процентът на хората, които са спестявали, е спаднал от 14% през 2010 г. на 7% в началото на 2012 г.
От второто тримесечие на 2010 г. е постоянна тенденцията разходите на домакинствата да са по-големи от приходите. Тези данни показват, че се задълбочава неравенството и поляризацията в доходи и спестяванията на населението, коментира той и добави:

„Тази политика на рестрикции, която се прилага вече 3 години и която е безпрецедентна по своя обхват и продължителност, е погрешна и задълбочава проблемите. Крайно време е да се премине към друг метод на стимулиране на икономиката и това е вътрешното търсене", изтъкна Томев.

"Настояваме за повишаване на всички доходи най-малко с 10%", съобщи още той и поясни, че за 3 години натрупаната инфлация е от порядъка на 9,7%.

"Спрямо минималната работна заплата ще предложим тя да се определя по механизъм в коридор между 50% от средната работна заплата в страната и долният праг да бъде нетния размер да бъде над линията на бедност. Новият размер на минималната работна заплата през следващата година трябва да бъде от порядъка на 300-350 лева. Ние със сигурност ще настояваме за 330 лева нова минимална работна заплата от 2013 г."

Следващите 3 месеца и тези до края на годината са решаващи от гледна точка на това да се подготвим за излизане от кризата, смята още Томев.