Доходите на 45% от българите са останали непроменени от началото на кризата.Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 13 - 23 април сред 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта.

26% от анкетираните посочват, че доходите им са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад.

Най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които бяха пряко засегнати от карантинните мерки. Анализът обаче сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи.

Снимка 478036

Източник: Алфа Рисърч

В риск от загуба на доходи са около 1/4 от българите. Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%).

Доходите на наетите, които продължават трудовата си дейност по същия начин както преди кризата или с известно преструктуриране, се запазват на предишните им равнища.

За 48% от сънародниците ни ситуацията е непроменена и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място.

В работните места на всеки пети обаче се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността - 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8% са преминали изцяло към дистанционна работа. Става въпрос за около половин милион работещи, които постепенно преминават към изнесени работни места. Около 2/3 са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена или с известна модификация.

Пред риск са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени - намаляване на работното време или изпращане в отпуск.

Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Около 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Снимка 478037

Източник: Алфа Рисърч

Проучването очертава три основни източника на безработица: съкращения след спиране на дейността на фирмата по силата на мерките в периода на извънредно положение (56% от останалите без работа), съкратени в отрасли, чиято дейност намалява със забавянето на икономиката у нас или в предприятия - партньори в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там (12%).

Около 6.6% от пълнолетните българи в момента са без работа. Малко над 1/3 от останалите без работа заявяват, че вече са се регистрирали в Бюрата по труда, което съответства приблизително на около 90 000 - 100 000 души. 1/5 пък планират да го направят в предстоящите седмици.

25% от останалите без работа заради кризата обаче не могат да се регистрират, тъй като са работили без договор и осигуровки и са практически без трудови права.

Към социалните мерки, насочени към подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се обществени групи в периода на криза, се отчита положителна реакция. Най-висока подкрепа събират насочените към най-рисковите групи и свързани с директно материално подпомагане инициативи. Различните косвени мерки и кредитни инструменти срещат по-резервирано отношение.

Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна - с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици.

71% от анкетираните имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Отрицателна е нагласата на 21% от хората.

Снимка 478038

Източник: Алфа Рисърч

69% одобряват действията на социалното министерство, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни инициативи. Критични са 20% от българите. Най-одобрявани са мерките за справяне с краткосрочните предизвикателства: въведените изисквания към работодателите за опазване здравето на работещите в периода на епидемията (63% положителни срещу 7% отрицателни оценки) и помощта за хората с увреждания (57% положителни срещу 9% отрицателни оценки). Положителна, но и с очаквания за надграждане е оценката за по-дългосрочните решения на кризата: 43% одобрение срещу 21% критично настроени българи.

От "Алфа Рисърч" отбелязват, че одобрението към краткосрочните социални мерки е на фона на доминиращ песимизъм за запазването на работата и доходите на хората в следващите месеци. В този смисъл досегашната бърза реакция, защитата на най-уязвимите групи и разработените по-широк кръг от спешни мерки се оценяват позитивно. Предвид тревогите около развоя на икономическата криза обаче дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната.