60 години Международен валутен фонд

МВФ е създаден от нуждата за въвеждане на стабилност в световната икономика след Втората световна война, както и за предотвратяването на финансови кризи. Споменът от световната икономическа криза през 30-те години и последвалия след това възход на фашизма е доста пресен в съзнанието на всички по онова време.

На МВФ е възложена задачата да осуетява кризи в платежните баланси, да стабилизира обменните курсове и да пречи на инфлацията да се развихря.

По същество Фондът разполага с два основни инструмента за да постига всичко това. Той подпомага изпаднали в трудности страни, като им отпуска кредити, и освен това съветва всички страни по въпросите на икономическата, финансова и валутна политика.

За разлика от Обединените нации, които се ръководят от принципа "една страна - един глас", разпределението на влиянието в МВФ зависи от капиталовите дялове на страните членки.

Тези дялове от общия капитал на стойност от около 270 милиарда долара се изчисляват според икономическата дееспособност на съответната страна. Най-големия дял гласове от 17% имат САЩ, държавите от ЕС -заедно - имат дял от около 30%, само Германия - има близо 6 %-ов дял.

Развиващите се страни са непълноценно представени в МВФ, това се отнася главно за някои бурноразвиващие се прагови страни като Бразилия, Индия и Китай, които от години насам търсят възможности да получат по-голямо влияние във Фонда.

На последната годишна среща на Фонда през есента на 2006 в Сингапур те успяха да постигнат известен успех.

На съвещанието в Сингапур са вдигнати така наречените квоти за Китай, Южна Корея, Мексико и Турция. Макар и с малко, тази промяна все пак отчете повишената тежест на тези страни в световната икономика и световната финансова система.

Предвидено е във втората фаза, да се приеме съвсем нова формула за изчисляването на квотите на отделните страни. Някои от големите индустриални нации, като Германия, която също не е достатъчно силно представена в МВФ, ще загубят допълнително части от квотата си.

Междувременно обаче и самият МВФ изпадна в затруднения, тъй като неговите консултации са далеч по-малко търсени и желани от преди. А поради намаляващите лихви, които са важни за доходите на фонда, междувременно администрацията във Вашингтон изпитва сериозни проблеми.

И още нещо - тъй като кредитите на фонда се отпускат винаги при условие,че се изпълняват доста строги изисквания. Това пък често предизвиква недоволството на съответните страни, които се оплакват от заробващи и непосилни условия.

При това често се игнорира факта, че причините за една криза, водеща до намеса на фонда, е сбърканата национална политика. За коригирането на тази политика, фондът после се превръща в изкупителна жертва на носената от него стабилност.

Институцията обаче се е поучила от някои свой минали грешки. Директорът на Фонда Родриго Рато е направил предложение, консултациите между институцията и правителствата на националните страни повече да не се водят само на двустранна основа, а мултилатерално.

Засега обаче остава неясно, в какъв точно кръг да става това и с какви задължения. При това е ясно, че подобни мултилатерални консултации биха били доста чувствителна сфера. Предстои да се прецени също, дали МВФ да продаде част от своите златни резерви за да финансира текущата си дейност.

Родриго Рато е предложил, продажбите на стойност от над 6 милиарда долара от 400 тона злато да бъдат внесени като капитал на фондация. От там ще се финансират после различните кампании на фонда и неговите дейности.