Само две държави от Източна Европа, присъединили се към еврозоната - Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.), имаха правно обвързващи споразумения за валутен борд. Нито една от страните не промени валутния си курс, след като еврото послужи като валутна котва, пишат от Фискалния съвет в свой анализ за прехода от валутен борд към еврото.
Естония фиксира кроната спрямо еврото (чрез германската марка) от 1999 г. нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични. Литва промени котвата на борда си от щатския долар към еврото през 2002 г. и запази валутния курс непроменен по време на ERM II и приемането на еврото.
Дисциплината на валутния борд в Естония и Литва остава напълно запазена по време на прехода към еврото; не бяха използвани никакви механизми (девалвации или ревалвации) за изпълнение на критерия от Маастрихт за валутен курс.
Държава |
Валутен борд |
Фиксирана лихва и котва |
Валутно-резервни механизми II |
Еврото е прието |
Коефициент на конверсия |
Променена ли беше котвата? |
Естония |
20 юни 1992 г. до 31 декември 2010 г. |
8 германски марки = 1 естонска крона (1992-1998 г.) до 15,6466 естонски крони = 1 евро |
28 юни 2004 г. (паритет 15.6466) |
1 януари 2011 г. |
15.6466 естонски крони = 1 евро |
Не. Кроната влезе в ERM II със същия курс, който преобладаваше от 1999 г. насам; еврото беше въведено със същия курс. |
Литва |
1 април 1994 г. до 31 декември 2014 г. |
4 USD = 1 LTL (1994-2002) до 3,4528 LTL = 1 € (от 2 февруари 2002 г.) |
28 юни 2004 г. (паритет 3.4528) |
1 януари 2015 г. |
3.4528 литовски лири = 1 евро |
Не. Литасът запази същия курс от 3.4528 от 2002 г. през ERM II и до приемането на еврото. |
Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, но не и задължителен валутен борд. Словения, Словакия и Хърватия бяха здраво обвързани с еврото преди присъединяването си, но нито една от тях не въведе това обвързване в правно обвързваща рамка на валутния борд.
Държава |
Режим на валутния курс преди еврото |
Класификация от ЕЦБ |
Словения |
Словения емитира толара при стандартен фиксиран курс от ±15% към ERM II от юни 2004 г. до конвертирането на 1 януари 2007 г. |
Конвенционален фиксиран курс |
Словакия |
Тесен фиксиран валутен курс (1993-97) към управляван плаващ валутен курс след 1998; влизане в ERM II през ноември 2005 г., централният паритет е преоценен (май 2008 г.) преди конвертирането на 30,126 словашки крони/евро. |
Управляван плаващ курс |
Хърватия |
Стегнато "квази-обвързване" към еврото, но формално режим на управляван плаващ курс; куната се държеше в рамките на ±7%. Присъедини се към ERM II през юли 2020 г.; еврото беше прието на 1 януари 2023 г. |
Управляван плаващ курс |
Правната рамка на ЕС по отношение на обменния курс при въвеждане на еврото се съдържа в Договора за функционирането на Европейския съюз. Както и в другите държави членки, съгласно чл. 140, параграф 3 от ДФЕС следва, че Съветът фиксира курса само по предложения курс на ЕК и ЕЦБ. Този предложен курс следва да е посочен в конвергентния доклад на 4 юни и следва да отговаря на равновесния курс по ERM II, който за България е 1,95583.
Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години винаги е стъпвал на две котви. Първата е неизменното поддържане на валутния борд, както и на курса 1.95583 лева за евро. Втората котва е, че бордът завършва с въвеждането на еврото при същия курс, поради факта, че самият борд гарантира стабилността на обменния курс между лев и евро.