Влизането в еврозоната не е свързано с устойчиво увеличаване на инфлацията, показва анализ на Фискален съвет. Данните от държавите, приели еврото през последните две десетилетия, сочат, че ефектът от смяната на валутата върху цените е ограничен, еднократен и в много случаи изцяло отсъстващ.

Анализът разглежда хармонизираната средногодишна инфлация в шест държави - Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия - в период от три години преди и три години след въвеждането на еврото. Сравнението показва, че в годините преди приемането на единната валута инфлацията в редица случаи вече е била в процес на повишение, докато след влизането в еврозоната не се наблюдава систематично или трайно ускоряване на ценовия ръст.

През първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три от разглежданите държави - Словения, Естония и Латвия, но в останалите три - Словакия, Литва и Хърватия - е отчетено понижение.

Във втората и третата година след присъединяването се наблюдава стабилизиране и връщане към умерени нива на инфлация във всички анализирани икономики.

Хармонизирана средногодишна инфлация (%)

1 Януари

T-3

T-2

T-1

T Непосредствено преди влизане в еврозоната

T +1

Една година след влизане в еврозоната

T+2

T+3

Словения - 2007

5,7

3,7

2,4

2,5

3,8

5,5

0,9

Словакия - 2009

2,8

4,3

1,9

3,9

0,9

0,7

4,1

Естония - 2011

6,7

10,6

0,2

2,7

5,1

4,2

3,3

Латвия - 2014

-1,2

4,2

2,3

0,0

0,7

0,2

0,1

Литва - 2015

4,1

3,2

1,2

0,2

-0,7

0,7

3,7

Хърватия - 2023

0,8

0,0

2,7

10,6

8,5

4,0

4,4

Дори в случая на Хърватия, където инфлацията остава по-висока в първите години след приемането на еврото, стойностите са по-ниски в сравнение с нивата непосредствено преди въвеждането на единната валута, се посочва в анализа.

Според Фискалния съвет инфлацията не се поражда от самата смяна на валутата, а от реални икономически фактори като военни конфликти, динамиката на енергийните цени, производствените разходи, търсенето и водената икономическа политика. Въвеждането на еврото представлява номинална промяна, при която цените и доходите се преизчисляват по фиксиран курс, без това да води до увеличаване на паричното предлагане.

В анализа се подчертава и че усещането за общо поскъпване след приемането на еврото често има психологически характер и не се потвърждава от реалните инфлационни данни. Опитът на страните от еврозоната показва, че евентуалният ценови ефект е минимален и еднократен, без дългосрочно отражение върху инфлацията.