През 2020-тa кризата, породена от пандемията, доведе до икономическа среда на неизвестност за бъдещето, на потиснато потребление и намален апетит от страна на фирмите и предприятията за поемането на допълнителни рискове, свързани с нови проекти и инвестиции.

Общото правило е, че в такава обстановка на страх и неясна перспектива ролята на държавата през достъпните й финансови инструменти е да даде повече сигурност за бизнеса.

Като го подкрепи — както финансово, така и чрез проекти, в които той да участва и да поддържа икономическата си активност. Всички държави, в това число и България, разработиха свои мерки в тази насока, а на по-високо ниво те прераснаха в общ финансов план на ЕС за преодоляване на кризата. Важна роля в осъществяването на тези мерки имат националните насърчителни банки, каквато у нас по закон се явява ББР. В момента на практика тя осъществява няколко правителствени инициативи, целящи подпомагане на бизнеса чрез облекчаването на достъпа му до финансиране, обясни главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски пред money.bg.

Усилията на Българската банка за развитие са насочени към изпълнение на специалните мандати за противодействие на кризата, възложени ни от правителството. Като банка с държавно участие, имаща специфични функции, ББР не е пряк конкурент на пазара на останалите банки. Напротив, нейният мандат, определен от Закона и стратегията на банката, я ограничава по отношение на такава конкуренция. Ролята й е да запълва липсите на пазара, да привлича и предоставя ресурси за намаляване на регионалните и други дисбаланси, като предлага оригинални решения според конкретните нужди и проблеми със своите специфични инструменти", казва главният икономист на ББР. И допълва, че банката се намесва там, където рисковата специфика затруднява търговските банки да предоставят сами нужния за малките и средни предприятия достъп до финансиране, или пък микро- и малките предприятия от своя страна се затрудняват с предоставяне на достатъчни обезпечения.

И все пак, търсещите финансиране фирми не спират да се питат какво ще се случва с лихвите. Когато се взема заем за пет или за десет години, този въпрос е много важен, защото от правилния му отговор до голяма степен зависи дали един бизнес ще оцелее, или не. Особено ако е малък или среден, едно покачване на лихвата от 2.5% на 4% или повече процента в рамките на година-две може да има доста неприятни последици за платежоспособността на фирмата. Може да звучи куриозно, но точно по отношение на лихвите кризата е фактор, който държи нивата ниски. Заради страха от нея апетитите за нови инвестиции са слаби, а предпочитанията за спестявания са силни. Това води до анемично търсене на заеми, което е единият фактор за потискане на лихвените нива. И той ще действа още година-две, доколкото все още няма решение за справяне с COVID-19.

Другият фактор е политиката на централните банки в глобален мащаб за поддържане на ниски лихвени нива с цел облекчаване на дълговата тежест както на правителствата, така и на бизнеса.

Поради това и повечето банкери у нас не прогнозират увеличаване на лихвите по кредитите. "Икономическите перспективи засега не очертават динамична проинфлационна среда, нито други фундаментални причини за съществено покачване на лихвите в Еврозоната и глобално в средносрочния хоризонт, особено ако възстановяването след кризата е по-плавно", коментира главният икономист на ББР.

Според него това се отразява в политиката на големите централни банки, които допълнително прибягват до безпрецедентни по размер неконвенционални мерки за противодействие на ефектите от COVID кризата. При Европейския междубанков лихвен процент — EURIBOR (ЮРИБОР), който често се ползва и у нас като референтен за договаряне на лихви по кредитите, след март наблюдавахме известно покачване, основно в резултат на пазарните очаквания за повишен риск поради кризата. Но това движение остана все така под нулевото ниво както за тримесечния, така и за 6- и 12-месечния EURIBOR, a през третото тримесечие стойностите им отново спаднаха до най-ниските си исторически нива.

"Специално за България имаме още един потискащ лихвите фактор и той е естественият баланс между кредити и депозити. Последните чувствително превишават обема на отпуснатите заеми, което понижава цената на краткосрочния ресурс и засилва конкуренцията за пласирането му. Но въпреки тази перспектива, по-разумно както за бизнеса, така и за домакинствата е да си правят сметките само на база на рационалните им очаквания и по-консервативни планове за собствените им приходи в бъдеще, без да залагат спекулативно, че лихвените проценти ще останат по-дълго потиснати. Защото опитът учи, че всичко това може да се промени в бъдеще много по-рязко и нежелателно, отколкото някои биха разчитали в днешната ситуация. Още повече, че лихвите и у нас вече са достигнали своеобразно дъно, а при възстановяване на растежа след кризата е логично и лихвените нива да започнат да се нормализират. От друга страна, при по-висок риск се предполага и включването на по-високи рискови премии при договаряне на лихви по заемите. Лихвите не могат вечно да са пределно ниски или отрицателни, а да се очаква обратното, би било непредвидливо", смята Илия Лингорски.

За ББР ситуацията е малко по-различна. Тя не се финансира с депозити на домакинствата, не участва на ипотечния и на пазара за потребителското кредитиране, а нейният привлечен ресурс е от международни финансови институции и партньорски банки за развитие. Това са Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, германската KfW, Китайската банка за развитие и редица други. В бизнес модела на ББР от стратегическо значение е поддържането на възможно най-високия за страната инвестиционен кредитен рейтинг, равен на суверенния. Така банката се стреми да привлича повече дългосрочен финансов ресурс и в резултат да може балансирано да предоставя по-дългосрочни и специфични финансови решения за фирмите, без да влиза в пряка конкуренция с търговските банки за най-ниски лихвени нива.