С решение на Управителния съвет на БНБ антицикличния капиталов буфер, който се прилага спрямо рисковите вземания на банките се запазва на 2%. Това означава, че както досега, така и до края на 2025 година, банките ще трябва да заделят допълнителен капитал в размер на 2% от общия обем на риска, който са поели при отпускането най-вече на заеми. Ще припомним, че рискът по отделните вземания на банките е различен и се измерва по строго определени регулаторни правила, но като цяло по повечето кредити той е 100% от размера на сумата, която длъжника - било то гражданин или фирма има да връща. Само по жилищните заеми той е значително по-нисък - около 55-60 процента, заради специфичното обезпечение - жилищният имот, което се смята за най-ликвидната недвижимост на пазара. Разбира се, има и активи с почти нулев риск като инвестициите в левови държавни ценни и депозити в банки с висок рейтинг.

Според данните на БНБ за седемте месеца на 2024 г. общият размер на поетия от тях риск - т. нар. рискови експозиции, е 88.3 млрд. лева. Това означава, че въпросният капиталов буфер ги задължава да заделят допълнителен капитал от общо близо 1.77 млрд. лева. Въпросната сума е 8.87% от общия размер на регулаторния капитал на банковия сектор, което съвсем не е малко, но явно е недостатъчно, за да потисне растежа специално в жилищното кредитиране. Именно този растеж накара БНБ още през септември 2023-а да увеличи антицикличния буфер до 2% и да удължи действието на това равнище до края на 2025-а. Както пише в съобщението на Централната банка: "Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2.0% през четвъртото тримесечие на 2025 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките."

Според БНБ кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити. От Централната банка напомнят, че влизащите в сила от 1 октомври 2024 г. изисквания към кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, определени индикатори сигнализират за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система (ускоряващ се кредитен растеж, ценови тенденции на пазара на жилища, увеличаващ се среден размер на кредитите, зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити в интервалите с относително по-високо съотношение на кредита към стойността на обезпечението и с относително по-висока дългова тежест и задлъжнялост на кредитополучателите). "Въвеждането на изисквания към нивата на кредитните стандарти и предхождащите го разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност, подкрепят стабилността на банковата система. Те нямат възпиращ кредитната дейност характер, а следват надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС.

Като част от цялостния набор инструменти в мандата на БНБ, изискванията за капиталови буфери са от съществено значение за поддържането на устойчивостта на банковия сектор при потенциални неблагоприятни тенденции в качеството на кредитния портфейл", коментират от БНБ.

При нарастващи потенциални рискове свързани най-вече с жилищното кредитиране, не е ясно защо БНБ не въвежда количествени ограничения, които са по строги от сега приложимите на пазара и защо запазва, а не увеличава антицикличният буфер, както и нивото на минималните задължителни резерви.