Брутният външен дълг на България, публичен и частен, достигна €53,7 млрд. в края на месец юли 2025 г. Той се увеличава с 20,9% на годишна база. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка, цитирани от БТА.
Към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 44,480 млрд. евро или с 9,303 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. БНБ посочва, че размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), като година по-рано съотношението е достигало 42,9 процента от БВП.
В края на юли 2025 г. краткосрочните задължения са 8,772 млрд. евро (16,3 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП). Те се увеличават с 468,8 млн. евро (5,6 на сто) спрямо юли 2024 г. (8,303 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, 8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 45,010 млрд. евро (83,7 процента от брутния дълг, 40,1 процента от БВП) в края на юли 2025 г., като нарастват с 8,834 млрд. евро (24,4 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (36,176 млрд. евро, 81,3 процента от дълга, 34,9 процента от БВП).
Към края на юли 2025 г. 36,215 млрд. евро (67,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80 процента от брутните външни задължения, при 79,1 процента година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2025 г. е 17,807 млрд. евро (15,9 процента от БВП). Спрямо края на юли 2024 г. (10,113 млрд. евро, 9,8 процента от БВП) той нараства със 7,694 млрд. евро (76,1 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 33,1 процента към края на юли 2025 г., при 22,7 процента към юли 2024 г.
Външните задължения на Централната банка са 1,889 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват със 144,4 млн. евро (7,1 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (2,033 млрд. евро, 2 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,711 млрд. евро (6,9 процента от БВП). Те се повишават с 1,246 млрд. евро (19,3 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (6,465 млрд. евро, 6,2 процента от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 13,641 млрд. евро (12,1 процента от БВП). Те нарастват с 821 млн. евро (6,4 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,820 млрд. евро, 12,4 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,733 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юли 2025 г., което е с 314 млн. евро (2,4 на сто) по-малко спрямо края на юли 2024 г. (13,047 млрд. евро, 12,6 процента от БВП).
USD
CHF
EUR
GBP
oxoo
на 30.09.2025 в 15:43:52 #2Строителството на сгради не е икономика,при положение,че 90% от материалите са внос,едни гвоздеи даже внасяме,строи се на поразия,без оглед на ергономия,природа и стремително нямаляващо население,морето от рай го превърнахме в бетонни лющещи се след година ,две безвкусни стени,няма изглед,няма романтика,производство никакво,каквото природно като ресурси имаме сме го дали на концесия,вода няма,а колко вековни чешми навсякъде имахме,всичко превърнахме за две,три десетилетия в един голям боклуджийски кош!
rad3565
на 30.09.2025 в 14:08:33 #1както са поели тези "Управляващи" ни чака до две-три години съдбата на Румъния и дано не и на Гърция. Не можеш да се управлява само със заеми от десетки милярди евро на година, безразборно раздаване на пари и увеличаване на запалтите на администрацията, а насреща нито реформи във държавните учреждения, нито развитие на икономиката. Цялата икономика на България в момента се държи на сторителството на сгради, където и там се очертава скоро да избухне балона.