Дебатът за състоянието на бюджета и на фискалния резерв и перспективите за развитието им, който се състоя на 21 април в Народното събрание, даде много сериозна и смислена информация, на която може да се обсъждат конкретни политики и да се вземат конкретни важни за стабилността на държавата решения. Важно е да се подчертае, че подобен дебат трябваше да започне още през октомври миналата година и да се води всеки месец, ако не в пленарната зала, то поне в парламентарната комисия по бюджет и финанси. И ще бъде добре, ако редовното месечно обсъждане на състоянието на бюджета и на фискалния резерв поне в бюджетната комисия бъде регламентирано по съответния ред.

Министърът на финансите в оставка Кирил Ананиев в своето изложение пред народните представители даде една сравнително подробна картина на моментното финансово състояние на страната. За да няма спекулации относно коректното представяне на неговите думи предлагаме неговото изложение дословно така, както е публикувано на сайта на Министерството на финансите.

По предварителни данни приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2021 г. са в размер на 11 348,1 млн. лв. (23,8% от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходната година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370,8 млн. лв. (3,4%).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лв., което представлява 23,8% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лв. (2,9%) спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (графикът беше преместен от 31 март на 30 юни 2021 г.).

През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок - 31.03.2020 година. Приходите от преки данъци са в размер на 1 263,2 млн. лв., или 18,1% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 402,7 млн. лв. (25,8% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 126,8 млн. лв. (27,9% от планираните). Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лв., което представлява 24,2 % от разчетените за годината. България въведе едни от най-либералните режими по отношение на ограничаване дейността на стопанските субекти, поради което имаме една добра събираемост на данъчните приходи.

Неданъчните приходи са в размер на 1 814,1 млн. лв., което представлява 27,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 967,5 млн. лв., което е 22,8 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в одобрения ЗДБРБ за 2021 г.

Най-значителен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Извършените разходи по мерки за предотвратяване разпространението на COVID-19 и лечението на заболелите, мерки за подкрепа на бизнеса и социални мерки за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. са в размер на 1,345 млрд. лв., в т.ч. 0,6 млрд. лв. за подкрепа на домакинствата, 0,4 млрд. лв. за органите за държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 и 0,3 млн. лв. за подкрепа на бизнеса. За Ваша информация от началото на пандемията до 31.03.2021 г. са извършени разходи, свързани с мерките за борба с COVID - 19 в размер на 5,1 млрд. лв., от които за подкрепа на домакинствата - 1,8 млрд. лв., за подкрепа на бизнеса - 2,2 млрд. лв. и за органите за държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 - 1,1 млрд. лева. Ако трябва да се върнем отново към първо тримесечие на 2021 г., принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката "60/40" (165 млн. лв.), мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

Ананиев: Фискалният резерв е 8.5 млрд. лв

Ананиев: Фискалният резерв е 8.5 млрд. лв

Парите в Сребърния фонд са непокътнати, нов дълг се налага само при влошаване на обстановката

В частта на разходите за пенсии са изразходени 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредната епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно нетно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Освен това, през първото тримесечие на текущата година е изпълнена част от инвестиционната програма на Министерството на отбраната, в т.ч. по Актуализирания проект за инвестиционен разход "Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС" - 150,0 млн. лв.; проектиране и изграждане на редица обекти във военни формирования от Военновъздушните сили, като част от изграждането на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет - 26,5 млн. лв.; реализация на инвестиционен проект "Модернизация на Т-72 за нуждите на танковите формирования от Сухопътни войски" - 28,7 млн. лв., както и разходи на МРРБ за текущ ремонт и поддръжка, вкл. зимно поддържане, в размер на 207,7 млн. лв.; разходи за лихви по обслужването на държавния дълг в размер на 318,8 млн. лв. и други.

По предварителни данни на Министерството на финансите към края на месец март салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 619,4 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП), при планиран с разчетите към ЗДБРБ за 2021 г. дефицит по КФП за годината в размер на 4,9 млрд. лв.

Отчетните данни показват, че за период от 5 години (от 2010 г. до 2014 г. включително) бюджетното салдо по КФП към края на всяко първо тримесечие на годината е отрицателно (за 2010 г. дефицитът по КФП за тримесечието достига близо 1,7 млрд. лв.). Тези данни показват категорично, че негативните ефекти за фиска след шока от икономическата и финансовата криза от 2008-2009 г. продължават дълго. В тази връзка наблюдаваното през настоящата година влошаване на бюджетното салдо след шока за икономиката от пандемията през 2020 г. и началото на 2021 г. е до голяма степен очаквано от икономическите анализатори. Текущо през годината дефицитът също е динамична величина, върху който влияние оказват, както текущото изпълнение на приходите, така и усвояването на разходите. Предварителните прогнози дават основание да се очаква, че към края на месец април отчетеният дефицит към март е възможно да се свие, което означава достигане на близко до балансирано салдо за първите четири месеца на годината.

Като имаме предвид, че първото тримесечие на 2021 г. е най-тежкото във връзка с третата вълна на COVID - 19, постигнатият резултат от 0.5% от БВП на дефицит за първо тримесечие на 2021 г. и очакванията ни за близко до балансирано салдо към 30.04.2021 г., ни дават основание, ако няма усложнения на епидемичната обстановка, да изпълним поетите ангажименти със ЗДБРБ за 2021 г. При усложняване на обстановката, България, както и всички страни от ЕС, ще трябва да предприемат допълнителни мерки, в резултат на което ще е необходима актуализация на бюджета, извършване на допълнителни разходи и поемане на допълнителен дълг.

4 млрд. лв. са стопени от фискалния резерв през декември

4 млрд. лв. са стопени от фискалния резерв през декември

Бюджет 2020 г. завършва с дефицит от 3,5 млрд. лв.

Какво прави впечатление от предоставените данни от финансовия министър в оставка? Ясно е посочено, че приходната част на Консолидирания бюджет (КФП) не е пострадала от кризата, а напротив приходите са по-високи от тези за същия период (първите три месеца) на 2020-а. Това се отнася както за общите приходи по КФП, така и в частност за данъчните постъпления и осигурителните вноски. И то при положение, както самият министър сочи в изложението си, че: "Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (графикът беше преместен от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също бе удължен срокът по ЗКПО...".

Това е важен детайл, защото без това отлагане приходите в хазната за първото тримесечие би трябвало да са още по-големи от сегашните и ръстът на тези постъпления спрямо същия период на 2020-а да е още по-висок. Веднага изниква един логичен въпрос как при затворена икономика постъпленията са по-високи от тези през предпандемичния период, когато локдауни нямаше? От сегашната изпълнителна власт ще отговорят, че това е резултат от ръста на възнаграждения финансирани с бюджетни средства. Но това повдига ред други въпроси, свързани с това какъв процент от бизнеса и данъчнозадължените лица коректно са обхванати от данъчното облагане и дали приходните ефекти от вдигане на бюджетно финансираните доходи си заслужават свързаните с тях разходи на хазната? Защото, както вече казахме, от изложението на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, не остава съмнение, че проблемът на този бюджет не е в приходите, а в разходната част.

Разходите на КФП за първото тримесечие на 2021-а са около 11.97 млрд. лева, или с 2.42 млрд. лева повече в сравнение със същия период на миналата година. Според Кирил Ананиев най-значителен принос за това нарастване за разходите свързани с пандемията - около 1.35 млрд. лева. Останалите средства - 1.07 за какво са? От изказването се вижда, че: "в частта на разходите за пенсии са изразходени 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г." Още при гласуването на бюджета за 2021-а много икономисти посочиха, че увеличаването на размера на пенсиите и на възнагражденията на държавните чиновници не могат да се обвързват с кризата, защото това не са социални слоеве, чиито доходи са засегнати от пандемията. Освен това тези разходи стават перманентни и ще продължат да тежат на хазната и след приключване на кризата с COVID-19. Тогава управляващите игнорираха тези предупреждения, а негативите от въпросните разходни мерки вече се виждат.

Бюджетните приходи и разходи по КФП са важни, защото те са много важен елемент определящ движението на фискалния резерв, от който зависи стабилността на държава във валутен борд като България. Относно състоянието на фискалния резерв Кирил Ананиев заявява следното: "Към днешна дата фискалният резерв на държавата е 8,5 млрд. лв., от които 8 млрд. лв. са в БНБ, а останалите са в търговски банки. Няма как да се вади една цифра само от периода от 2 до 9 април, тъй като през този период се извършват само разходи, а не постъпват приходи. Вие знаете какви са сроковете за деклариране на данъците - започват от 13-то и 14-то число на месеца и приключват в края на същия месец. Така че информацията, която беше изнесена, е некоректна, някой се е заблудил. Към днешна дата фискалният резерв на държавата е 8,5 млрд. лв.

Нинова: Борисов е изхарчил 5 млрд. лв. от фискалния резерв, може да посегне на Сребърния фонд

Нинова: Борисов е изхарчил 5 млрд. лв. от фискалния резерв, може да посегне на Сребърния фонд

Лидерът на БСП е притеснена, че премиерът ще национализира парите за пенсиите

Що се отнася до концесията на Летище София, да, тя постъпи във фискалния резерв, знаете и нейния размер - 660 млн. лв. Бяхме поели предварителни ангажименти с нея да извършим някои много важни разходи, свързани с транспортния сектор, но понеже тази вноска закъсня, тези разходи бяха направени с бюджетни средства и това се явява едно възстановяване на разходите, които държавата предварително е направила. В тези 8,5 млрд. лв. има Сребърен фонд в размер на 3,3 млрд. лв., тези пари са по отделна сметка, от създаването му досега не сме си позволили една стотинка да бъде взета от него и да се финансират други разходи".

Вярно е, за фискалния резерв не бива да се съди от размера му към определена дата, още повече към дата, когато по обективни традиционни обстоятелства, той е най-нисък. Затова нека да сравним размерите на фискалния резерв към всеки от изминалите три месеца на годината. По данни на БНБ в края на януари той е бил 8.05 млрд. лева, в края на февруари - 7.99 млрд. лева, в края на март - 7.42 млрд. лева, и сега в края на април по думите на министъра на финансите в оставка 8.5 млрд. лева. Тук веднага ще извадим прихода от 660 млн. лева от концесията на летището защото той не еднократен фактор и за в бъдеще, поне през следващите 6 месеца, няма да допринася за увеличението на резерва. И тогава размера му в края на април пада до 7.84 млрд. лева. Интересното е че, според прогнозата на Министерството на финансите за нетните касови потоци към единната сметка на бюджета, за април 2021-а те са отрицателни - над минус 900 млн. лева. И при това положение е интересно да се знае откъде идва увеличението с близо 420 млн. лева (без да смятаме прихода от летищната концесия) на фискалния резерв през април в сравнение с размера му към края на март. Дали е от преизпълнение на заложените данъчни приходи, дали от постъпления от европейските фондове или от други източници? От гледна точка на коректното прогнозиране на движенията на фискалния резерв за в бъдеще е важно да се знаят всички източници на приходи в него, доколко те са устойчиви или имат еднократен характер и дали са валидни в ситуация на служебно правителство, като например приходите от емитиране на дълг.

Като стана дума за приходите от емитиране на дълг. Пред Народното събрание Кирил Ананиев заяви, че в Закона за държавния бюджет за 2021-а е заложен лимит за емитиране на нов дълг от 4.5 млрд. лева, а до момента изпълнителната власт е използвала само 800 млн. лева от този лимит. Това според финансовият министър в оставка означава, че всяко едно правителство може да попълва фискалния резерв и да финансира дефицита на хазната, като пласира нов дълг до 3.3 млрд. лева. На въпроса на "Демократична България" защо до момента не е емитиран нов дълг, Ананиев заяви: "Две са причините, поради които не направихме нова емисия - първата е, че в момента фискалният резерв има достатъчно ресурс, за да можем да се справим с текущите разходи през пролетните и летните месеци, през този период, като изключим пандемията, разходите обикновено са с по-нисък темп. Втората причина е, че не искаме в края на мандата на това правителство да емитираме, защото ако трябваше сега да го направим, трябваше да емитираме поне половината това, което остава до края на годината, затова преценихме, че е по-добре това да го направи следващото правителство на база на своята програма, приоритети и от уважение към хората, които ще ни заместят в управлението на държавата. Няма как да имаш 8,5 млрд. лв. фискален резерв, да ги държиш на отрицателна лихва в БНБ, а в същото време на излизаш на международните пазари и да теглиш дълг, който ти носи лихва за обслужване. Това, според мен е нередно и сме преценили, че изтегленият до момента дълг от 800 млн. лв. и този фискален резерв са достатъчни за следващите месеци".

Ако няма Народно събрание и страната се управлява от служебно правителство, кой ще ратифицира договорите за външни емисии? Защото до момента практиката е била да има последваща ратификация на поемането на външни задължения от страна на правителството. Така стана със заема по програмата SURE. Разбира се остава опцията изпълнителната власт без санкцията на Народното събрание да емитира облигации на вътрешния пазар. Само че тогава е добре в един дебат в бюджетната комисия министърът на финансите да обясни защо две поредни емисии с матуритет от 10.5 години се провалят и вървят само облигациите със срок на погасяване от 5 години? Освен това е добре в рамките на такъв дебат да се изследва и въпросът за дълбочината на ликвидността на пазара на левови държавни облигации. Да не се окаже, че той е пряко свързан с размера на фискалния резерв.

Що се отнася до очакваната от министър Ананиев балансираност на КФП. Вярно е, че Консолидираният бюджет дава най-пълна картина за състоянието на финансите в държавата. Но също така е вярно, че неговия дефицит не е обект на директно приемане със закон от Народното събрание. Много по-важен в това отношение е дефицитът на Държавния бюджет. Именно той подлежи на актуализация, ако не може да бъде изпълнен. От достъпните в момента официални данни, а те са към февруари 2021-а, се вижда, че дефицитът на Държавния бюджет е много по-голям - минус 970.6 млн. лева, от салдото по КФП, което към този период е положително 23.7 млн. лева. И тук е добре да се обсъдят в детайли бъдещите зависимости на паричните потоци между отделните бюджети, съставящи КФП, и рисковете в един момент да бъдем изправени пред неотложната нужда за актуализация на някои от тях.