Частните съдебни изпълнители започват информационна кампания от есента. Те ще уведомяват българските граждани за правата и задълженията им при дела за дългове към физически лица, частни дружества или държавни и общински структури.

От камарата на частните съдебни изпълнители ще търсят среща по темата и с националния омбудсман Мая Манолова, предаде БНР от семинара за журналисти, организиран от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).

Ежедневните срещи с длъжници и кредитори са убедили частните съдебни изпълнители, че хората не знаят правата си и за това трупат големи задължения. От Камарата намират за несправедливо гневът на длъжниците да се излива върху тях, защото те били последната брънка по дългата верига длъжник-вземане-кредитор.

Според председателя на КЧСИ Георги Дичев в редица страни тези спорове се решават извънсъдебно със съдействието на частните съдебни изпълнители, което значително намалява финалните задължения на гражданите.

Това означава, че ако сега задължение от 50 лева може да прерасне в дълг от над 800 лева заради юрисконсултски и други такси, то при варианта посредничество на частни съдебни изпълнители част от хонорарите по веригата ще отпаднат. Така таксите над дължимата сума ще се стопят в пъти. Идеята все още е в много работен вариант, уточни пред журналисти Георги Дичев.

Заради мудни процедури длъжници се спасяват от задълженията си, като прехвърлят бизнеса си от една държава в друга. За това алармираха частни съдебни изпълнители от България и Гърция. Те планират инициативи, които да улеснят процедурите при трансгранично изпълнение на съдебните актове.

Доколкото става дума за движение на бизнес от една съседна държава в друга, наблюдението сочи, че бизнес бегълците са все от страни от нашия регион. От двете камари предлагат първо да се проведе Балканска среща по проблема, а след това излъчени представители от страните от региона да започнат да интервенират върху националните си власти, така че да се облекчат процедурите.

Един от примерите, дадени от гръцките частни съдебни изпълнители, е, че заради кризата в страната им все повече местни фирми буквално се изнасят в България или Македония, оставяйки стотици хиляди евро дългове зад гърба си.

Гръцки бизнесмен е фалирал, изнесъл е камионите си в България, регистрира ги у нас и ... край. За да се предяви иск към тях, трябва първо съдебно решение в Гърция, а след това и в България, а междувременно той вече е изнесъл камионите си в Македония. Затова и председателят на Българската камара на частните съдебни изпълнители Георги Дичев призова да има адекватен отговор.

"На хитростта, на тарикатлъка, на изобретателността на хората, които се опитват да излъжат държавата, кредиторите, изобщо системата, трябва да се отговори с изобретателността и възможностите, които имат частните съдебни изпълнители в държавите в Европа", заяви Дичев.

Той разказа споделения си опит от Холандия, Белгия, Франция. Там съдебните изпълнители могат да изпълняват т.нар. извънсъдебно събиране – да уведомяват длъжниците, че имат задължение към някой доставчик и т.н.

Подходът е ефективен – хората и компаниите си изплащат борчовете, не се стига до съд, спестяват се огромните разноски, увери Георги Дичев, цитиран от defactolegal.bg.

В Сърбия и Македония конкретното решение е за задълженията, а от комуналните услуги– при малки неполучени вземания монополистите се обръщат към съдебния изпълнител, който уведомява длъжника за задължението. При негово съгласие не се отива на съд и директно се пристъпва към събиране на дълга.

Какъв да е прагът на „малкото” задължение тепърва ще се уточнява. В Сърбия например е сложена граница до 2000 евро, в Македония сумата била много по-ниска. Ще се обмисля и принципът на подход към длъжника – дали той трябва изрично да се съгласи с извънсъдебното изпълнение или е достатъчно само да не възрази срещу него. Целта във всички случаи е при по-малки дългове да не се стига до дисбаланс в крайната сума, която длъжникът трябва да погаси.